Газейски езера
Газейските езера са малка езерна група от 3 големи и няколко по-малки езера в Северен Пирин, принадлежаща към басейна на река Демяница, от басейна на Места. Намират се в дълбокия Газейски циркус между върховете Газей (2761 m) на югозапад, Полежан (2851 m) на югоизток и Ушиците (2803 m) на изток.[1][2][3]
Най-високо разположеното, на 2642 m н.в. е Горното Газейско езеро, на , което и е най-голямо – 11,6 дка и дълбочина до 4 m. Има удължена форма от запад на изток с размери 220 m дължина и 45 m ширина.
На 450 m северно от него, на 2458 m н.в., на е разположено Средното Газейско езеро, което също е с удължена форма с размери 90 m дължина и 45 m ширина.
Още 550 m по̀ на север, на , на 2318,5 m н.в. се намира най-малкото (90 на 35 m) и най-ниско разположеното Долното Газейско езеро. Поради по-ниското му разположение то е обградено от клекови храсталаци. От него изтича потокът Газейската вода, която се влива от дясно в река Демяница срещу хижа Демяница.
В последните години на тоталитарния комунистически режим беше направен опит за протоколно преименуване на Газейската езерна група на Стражишки езера без узаконяване на промяната в Държавен вестник. Въпреки това името се използва в някои туристически справочници и картни материали от епохата.
Покрай трите езера преминава немаркирана пътека от хижа Демяница за хижа Безбог.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Даутов, Николай. Пирин. Географски и етимологичен речник. Гоце Делчев, ИК Джангалица, 2014. ISBN 978-619-90282-1-6. с. 98-100.
- ↑ Душков, Петрушев, Ковачки. Пирин пътеводител. София, Медицина и физкултура, 1988. с. 98-100.
- ↑ Мичев, Михайлов, Вапцаров, Кираджиев. Географски речник на България. София, 1980. с. 130.
