Полежан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Полежан
Връх Полежан заснет от седловината към връх Безбог
Връх Полежан заснет от седловината към връх Безбог
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.7167° с. ш. 23.4833° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Пирин
Надм. височина 2850,4 m

Полежан (до 29 юни 1942 г. Мангър тепе, Мангър-тепе)[1] е най-високият гранитен връх (карлинг) в Пирин и четвърти по височина след мраморните първенци Вихрен, Кутело и Бански суходол. Висок е 2850,4 m. Той е първенецът на Полежанското странично било, където се намират още Малък Полежан (2820 m), Газей, Безбог, Каймакчал и Дисилица, както и внушителният ръб Стражите. Старото му име, преди да бъде преименуван през 1942 г., е Мангър тепе, което идва от турската дума мангър, тоест монета. Това е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, които подобно на монети се клатят и тракат, когато се върви по тях. Най-близката хижа е Безбог на около 2 ч. път. От Полежан от Полежанското било се отделят две малки странични била – Безбожкото с връх Безбог, което се спуска към Места, и Газейското с връх Газей, което се спуска към долината на Демяница и образува стръмна странична долина, по която върви пътека. Около Полежан се намират двете най-високи езера в Пирин – Горното Полежанско (2710 м), което е най-високо и в България, и Горното Газейско, което е на второ място в Пирин (2642 м). Те обаче не се намират в Полежанския циркус, който отстои на север.[2]

Панорама от връх Полежан


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 169 – 170.
  2. Даутов, Николай. Пирин. Речник и пътеводител. София, 2008, стр.101 – 102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония