Гауденц Б. Руф (награда)
| Награда „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство | |
| Присъждана за | български художествени постижения в областта на визуалните изкуства с фокус творчеството на младите поколения |
|---|---|
| От | Гауденц Бернхард Руф |
| Дата | есента |
| Място | София |
| Държава | България |
| Възнаграждение | до 1000 евро за индивидуални и до 4000 евро за групови проекти |
| Първо връчване | 2007 г. |
| Уебсайт | ruf-award.org |
Наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство е основана от Гауденц Бернхард Руф през 2007 г.
Гауденц Бернхард Руф е посланик на Швейцария в България от 1995 до 2000 г., адвокат и колекционер, опознал богатия културен живот на България и убеден в нейния творчески потенциал. Наградата се осигурява финансово от фонд, създаден в Швейцария[1][2].
Тя има за цел да стимулира и популяризира български художествени постижения в областта на визуалните изкуства и да извежда във фокус творчеството на младите поколения[3].
От 2007 до 2011 г. наградата е присъждана всяка година на един млад и на един утвърден творец[4]. През този период за нея се състезават общо 560 кандидати, 79 от които са номинирани за отличието[3]. При първите си издания финансовият израз на наградата е 2500 евро за младите и 4500 евро за утвърдените автори[5].
От 2012 г. наградата „Гауденц Б. Руф“ осигурява финансова подкрепа за изпълнение на произведения на изкуството от български автори и за събития, които представят съвременно българско визуално изкуство в България и чужбина[3]. Потенциални бенефициенти са индивидуални художници и организатори на събития предимно с българска националност, които работят в сферата на визуалните изкуства. Общият годишен фонд на наградата възлиза на 18 000 евро, разпределяни така: за самостоятелни проекти се отпускат суми до 1000 евро, а за групови – до 4000 евро[6].
Носители
[редактиране | редактиране на кода]- 2007[5][7][8][9]
- Категория „Млади творци“ – Светозара Александрова
- Категория „Утвърдени творци“ – Красимир Терзиев
- 2008[10]
- Категория „Млади творци“ – Бора Петкова
- Категория „Утвърдени творци“ – Аделина Попнеделева
- 2009[11][12][13]
- Категория „Млади творци“ – Стефания Батоева
- Категория „Утвърдени творци“ – Надежда Олег Ляхова
- 2010[14][15]
- Категория „Млади творци“ – Стела Василева
- Категория „Утвърдени творци“ – Иван Мудов
- 2011[2][16]
- Категория „Млади творци“ – Миряна Тодорова
- Категория „Утвърдени творци“ – Самуил Стоянов
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мина Стефанова, „Арт алпийски дисциплини“, в. „Капитал“, 7 октомври 2010 г.
- ↑ а б , Вера Млечевска, „Проклятието на консенсуса“ и Разговор на Светла Петкова с Гауденц Руф, в. „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
- ↑ а б в „Наградата „Гауденц Б. Руф“, сайт на наградата.
- ↑ Носители на наградата „Гауденц Б. Руф“, сайт на наградата
- ↑ а б Стефан Галибов, „Швейцарски, от София?!“, в. „Дневник“, 28 октомври 2007 г.
- ↑ Правила на програмата за подкрепа – Внимание: Нови от 2017 // Посетен на 16 октомври 2018.
- ↑ „Миряна Тодорова и Самуил Стоянов с награда „Гауденц Б. Руф“, в. „Новинар“, 5 октомври 2011 г.
- ↑ Светлана Куюмджиева, „SHORTLIST 2007“, в. „Култура“, бр. 36 (2475), 26 октомври 2007 г.
- ↑ Венцислав Занков, „Движение в задния план или наградите „Руф“ като стерео пощенска картичка“, zetmag.org, 18.11.2007 г.
- ↑ Светлана Куюмджиева, „Женско надмощие в наградите на Руф“, в. „Култура“, бр. 35 (2518), 17 октомври 2008 г.
- ↑ „Стефания Батоева и Надежда Олег Ляхова с Наградата „Гауденц Б. Руф“, vesti.bg, 2 ноември 2009 г.
- ↑ „Гипс, дърво и женско голо тяло печелят в конкурса за съвременно българско изкуство“, в. „Дневник“, 2 ноември 2009 г.
- ↑ Светлана Куюмджиева, „Диагноза на съвременното българско изкуство“, в. „Култура“, бр. 39 (2566), 11 ноември 2009 г.
- ↑ „Наградата Гауденц Б. Руф’ 2010“, в. „Култура“, бр. 35 (2608), 15 октомври 2010 г.
- ↑ Румена Георгиева, „Предвидими ли са конкурсите за изкуство?“, в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
- ↑ Марио Николов, „Наградите „Гауденц Б. Руф“ – изберете българското или...“[неработеща препратка], artnovini.com, 4 октомври 2011 г.