Красимир Терзиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Терзиев
български художник и изкуствовед
Роден

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Работил в Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Стил съвременно изкуство
Академия Национална художествена академия
Направление живопис, фотография, експериментален филм, видео арт, инсталация
Награди Награда „Гауденц Руф“ (2007)

Уебсайт terziev.info

Красимир Терзиев е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 декември 1969 г. в град Толбухин, България. Завършва средното си образование в ССХУ „Цанко Лавренов“ в град Пловдив. През 1997 г. завършва Национална художествена академия, специалност Живопис. В периода 2008-2011 г. е докторант по Културна антропология във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където работи върху изследване на културните ефекти на новите медии.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на живописта, фотографията, инсталацията, но движещият се образ е неговата най-ефективна медия.

Критиката на киното като апарат за производство на митове и ключов агент в процесите на глобализация е залегнала в много от работите му.

Работите му са показвани в едни от най-важните музеи за изкуство по света:

Неговите самостоятелни изложби включват:

  • „Липсващи сцени“, Галерия Сибанк, София 2008;
  • „Making Movies“, Галерия Ноуа, Букурещ 2007;
  • „Движение в задния план“, Wuertembergischer Kunstverein, Щутгарт, 2008, и СГХГ 2007;
  • „MAKING MOVIES“, Галерия Ноуа, Букурещ 2007;
  • „Далечни прилики“, Гьоте-институт София 2006[1];
  • „Извинете, кой е този град?“, ИСИ - София 2004;
  • „По Българската следа“, Belgrade Cultural Centre, Белград 2003;
  • „Everything seems Alright“, The Kitchen, Ню Йорк 1999).

В периода 1998-2004 е председател на УС на Центъра за медийни изкуства Интерспейс. От 2004 г. е директор (с Рене Бейкмън) на фестивала за експериментално кино, видео и нови медии XFILM, София.

Негови работи са част от колекциите на Centre Pompidou - Musée national d'art moderne, Париж; HorsCross Art Centre, Перт, UK; СГХГ, София.

Красимир Терзиев е член на Института за съвременно изкуство - София (ИСИ - София) (от 2007 г.).

Награди, стипендии и грантове[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 – Unlimited – Награда за съвременно българско изкуство, специална награда[2]
  • 2007 – Награда „Гауденц Руф“ за ново българско изкуство[3] [4]
  • 2006 – Стипендия Akademie Schloss Solitude, Щутгарт[5]
  • 2004 – Стипендия, Визуален Семинар, ИСИ-София и ЦАИ София
  • 2002 – Творчески престой, Културконтакт, Виена
  • 2001 – Награда за млад автор на годината, Галерия Ирида, София
  • 1998 – Творчески престой, Артслинк, Център за нови медии Thundergulch, NYC

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Ирина Генова. Tempus fugit / Времето лети. За съвременното изкуство и визуалния образ, Алтера, София, 2007.
  • Каталог: Номинации 07, Награда Гауденц Руф за ново българско изкуство, София.
  • Проекция. Технологията като метафора, MuHKA, Антверпен, NAi Uitgevers, Ротердам; ред. Марк Кремер, Едвин Карелс, Дитер Ръолстрет, 2006.
  • Kino wie noch nie. Generali Foundation, Издателство Walther Koenig, Кьолн, 2006.
  • Wildes Kapital. Кунстхаус Дрезден, relations, Издателство за модерно изкуство, Нюрнберг; ред.: Кристиане Менике, Торстен Бърн, Софи Голц, 2006.
  • Ивайло Дичев. „Глобални потоци статисти“. – Lettre international, Berlin, брой 72, 2006.
  • Александър Кьосев. „Око за бледия град“. – Визуален семинар II, София, Revolver, Archiv für aktuelle Kunst, Франкфурт/Майн, 2004.
  • Диана Попова. „Прогноза за София“. – Визуален семинар II, София, Revolver, Archiv für aktuelle Kunst, Франкфурт/Майн, 2004.
  • Славко Кацунко. Closed Circuit Videoinstallationen. Ein Leitfaden zur Geschichte und Theorie der Medienkunst mit Bausteinen eines Künstlerlexikons, Издателство Logos, Berlin, 2004.
  • Свилен Стефанов, Чавдар Попов. Между традициите и иновациите. Българското изкуство през 90-те. ЛИК, 2003.
  • Каталог Експорт-импорт. Съвременно изкуство от България, СГХГ, София, 2003.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]