Институт за съвременно изкуство – София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Институтът за съвременно изкуство – София (ИСИ – София) е частна неправителствена организация, асоциация на куратори, художници, изкуствоведи и теоретици на изкуството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане[редактиране | редактиране на кода]

Инициативата се заражда в професионалните взаимоотношения между приятели, споделящи общи идеи за променената динамика и облик на изкуството след 1989 г. Началото си води от 1992 г. с българското участие на биеналето в Истанбул (с комисар Яра Бубнова и куратор Лъчезар Бояджиев), а официалното му основаване става факт през юни 1995 г.

В периода 2003 – 2006 г. ИСИ осъществява дейността си в Център АТА/ИСИ в София.[1][2]

Екип на ИСИ – София[редактиране | редактиране на кода]

Недко Солаков през 2016 г.
Яра Бубнова през 2012 г.

Галерия ИСИ[редактиране | редактиране на кода]

През август 2009 г. ИСИ – София отваря вратите на собствена галерия в София – място за изложби, лекции, презентации, архив, професионална библиотека, „пространство на мечти“. За откриването ѝ членовете на ИСИ – София подготвят изложбата „Техники“.[3]

Второто представяне е изложба на Рада Букова – „Sill life… останалото е мъгла и вятър“[4].

В края на 2009 г. се открива изложбата „International artist“ на румънския художник Дан Пержовски[5].

На 3-то място се нарежда архивната изложба „Нашите 20 години в съвременното изкуство“ (май-юни 2010)[6], следвана от „Персона“ (юли 2010) – дебют на младия куратор Вера Млечевска[7].

Цели и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Популяризиране на съвременното българско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

При създаването на ИСИ – София първата задача, която си поставят членовете му, е популяризирането на съвременното българско изкуство по света. Водещата цел в това начинание е представянето на съществуващото българско съвременно изкуство, неговата проблематика, концепции, индивидуалности.

С това се свързват множеството участия в международни биеналета (Истанбул ’92, ’95; Сао Пауло ’94, Тирана ’01, Цетине ’02, Венеция ’05, ’07 и др.) – по покана, чрез държавни конкурси и под други форми.

Архивиране[редактиране | редактиране на кода]

Втората задача, която ИСИ поставя пред себе си като неделима от първата, е архивирането и създаването на база данни на съвременното изкуство. По думите на директора Яра Бубнова институтът притежава „може би най-пълната информация за това какво се е случило в българското изкуство от края на 1980-те години до ден днешен“. Архивният проект на ИСИ – София става реалност през май 2010 г. под надслов „Нашите 20 години съвременно изкуство“.[8]

Образователни програми и обмен[редактиране | редактиране на кода]

Друга задача на ИСИ е образователната програма. Тя не претендира за статут на образователна институция, предлагаща академични знания. Но се канят хора, които изнасят лекции, полагат се усилия кураторите от страната да се срещат с художниците, да има нормален професионален обмен на информация. От 2008 г. ИСИ – София приобщава България към международната ежегодна награда за млад художник „БАЗА“. Някои от членовете на ИСИ са в журито ѝ. След излъчване на победителя (обикновено през май-юли), в рамките на същата календарна година, се организира негова изложба в галерията на ИСИ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. АТА център / ИСИ - София, сайт на ИСИ.
  2. Весела Ножарова, Пространства за изкуство от началото на 90-те до наши дни, openartfiles.bg.
  3. Открива се единствената галерия за съвременно изкуство в България, Mediapool.bg, 18 август 2009.
  4. Рада Букова получи наградата БАЗА, Cult.bg, 12 май 2008 (архивирано от оригинала).
  5. „Интернешънъл артист“ – изложба на Дан Пержовски в галерия ИСИ – София, електронен бюлетин „Културни новини“, 13 декември 2009.
  6. Светлана Илиева, Изложба „Нашите 20 години в съвременното изкуство“, в. „Дневник“, 26 май 2010.
  7. Изложба „Персона“ в Галерия ИСИ – София, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 юли 2010.
  8. Светла Петкова, „Нашите 20 години в съвременното изкуство“, в-к „Култура“, бр. 24 (2597), 25 юни 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]