Направо към съдържанието

Яра Бубнова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яра Бубнова
Ярослава Бубнова
български куратор и художествен критик от руски произход

Родена
1961 г. (64 г.)

Националност СССР,  България,  Русия
Учила вМосковски държавен университет
Работила вСофийски университет
Нов български университет
Национална галерия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Семейство
СъпругКирил Прашков
Яра Бубнова в Общомедия

Ярослава Игоревна Бубнова (Яра Бубнова) е българска кураторка и художествена критичка, по народност рускиня.

Родена е през 1961 г. (според някои източници 1957)[1] в Москва. Завършва висшето си образование в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ през 1983 г., специалност „История на изкуството“. След това се мести да живее в България.[2] Съпруга е на художника Кирил Прашков.

Художествена критичка и кураторка

[редактиране | редактиране на кода]

Работи в Галерията за чуждестранно изкуство от самото ѝ откриване през 1985 г.[1] – като кураторка към секцията „Източноевропейско изкуство“[източник? (Поискан преди 98 дни)].

През 1992 г. е помощничка на куратора Лъчезар Бояджиев за първото българско участие на Международното биенале на съвременното изкуство в Истанбул[1] (по нейните думи е комисар на българското участие[3]). Първата изложба, организирана от нея, е през 1994 г. в Пловдив – „В търсене на отражението“.[1]

Съвместно с Лъчезар Бояджиев създава неправителствената организация Институт за съвременно изкуство (ИСИ) в София[4] от юни 1995 г. и е неин директор. Обосновава тази инициатива с думите: „Решихме да докажем на света, че в България също има съвременно изкуство със собствена мисия и потенциал“.[източник? (Поискан преди 98 дни)]

През 2007 г. става куратор на част от Второто московско биенале.[1] Избора си на професия тя коментира така: „Разбрах, че това, което не достига на нашите пост-социалистически художници, е куратор – човек, който би помогнал не на групите, а на индивидуалностите“.[5] Следват и други изяви като куратор.[1]

От септември 2018 г. е временно изпълняваща длъжността директор на Националната художествена галерия (НХГ) или т.нар. Национален музеен комплекс до избора на титулярен директор.[6][2] През ноември 2019 г. печели конкурса за директор на Националния музеен комплекс в конкуренция с Надежда Джакова и Филип Зидаров.[7][8]

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Между 1998 и 2004 г. Яра Бубнова преподава „Нови технологии и изкуство“ в Нов български университет. След това става преподавател в магистърска програма „Изкуства и съвременност“ на катедра Културология при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[9] Води кураторски уъркшопове в Ню Йорк, Люксембург, Берлин, Санкт Петербург и др.

Членства в организации

[редактиране | редактиране на кода]
Яра Бубнова обявява Наградата БАЗА за 2012 г. в СГХГ

Яра Бубнова е президент на българската секция на Международната асоциация на художествените критици (AICA)[10], член е на съвета на Международното биенале за съвременно изкуство „Манифеста“ (2002 – 2009)[11] и на Европейския културен парламент.[12] От 2008 г. е член и на Artistic Advisory Committee на MOCA (Хонг Конг, Китай).[13]

Член е на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[14]

  • На 22 май 2014 г. Яра Бубнова получава награда за принос към българската култура и изкуство „Златно перо“.[15]

Периодът, през който е директорка на НХГ, е белязан от скандали. [16][17][18][19][20]

  1. а б в г д е „Яра / Ярослава Бубнова (1961)“, Artprice.bg.
  2. а б „Яра Бубнова е новият директор на Националната галерия“, Dnevnik.bg, 21 септември 2018.
  3. Десислава Томова, „Яра Бубнова от Институт за съвременно изкуство“, Кафене.бг, 19 септември 2007.
  4. Институт за съвременно изкуство /ИСИ // artprice.bg. Посетен на 8 март 2025.
  5. Елена Федотова, „Одна из мафии“. – Артхроника, април/2010, с. 44.
  6. „Яра Бубнова е новият шеф на Националната галерия“, segabg.com, 20 септември 2018.
  7. „Яра Бубнова е новият директор на Националната галерия“, Standartnews.com, 25 ноември 2019.
  8. „Яра Бубнова е новият директор на Националната галерия в София“, БНР, 25 ноември 2019.
  9. Изкуства и съвременност – твоята магистърска програма, списание „Пирон“, бр. 1, 2013.
  10. List of Presidents, сайт на Международната асоциация на художествените критици.
  11. Structure | Former Board Members[неработеща препратка], сайт на „Манифеста“.
  12. Iara Boubnova Архив на оригинала от 2018-09-15 в Wayback Machine., сайт на Европейския културен парламент.
  13. Яра Бубнова // Институт за съвременно изкуство София. Архивиран от оригинала на 2019-06-26. Посетен на 4 декември 2019 г.
  14. Заповед РД 09 – 748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
  15. Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия “Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022
  16. Георгиев, Емил. Четири скандала и нито едно обвинение // ploshtadslaveikov.com. 2 ноември 2019. Посетен на 8 март 2025.
  17. Димитров, Иво. Пенсионират Яра Бубнова! Край на самодейността в НХГ // bgart.bg. 26 юли 2024. Посетен на 8 март 2025.
  18. Иде ли краят на бедствието Яра Бубнова // bgart.bg. 30 януари 2024. Посетен на 8 март 2025.
  19. Искат оставката на директора на Националната галерия заради скандала с Елеонора Митрофанова // actualno.com. 7 март 2025.
  20. Константинов, Калоян. Станка Желева: Директорката на Националната галерия унищожава българското изкуство // offnews.bg. 11 март 2025.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за