Направо към съдържанието

Герчо Джамбазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герчо Джамбазов
български поет
Роден
Герчо Радев Джамбазов
24 октомври 1929 г.
Починал
15 юли 1995 г.
Неново, България

Националност България
Литература
Жанровепоезия, стихотворения
Известни творби„Персинци“

Герчо Радев Джамбазов (1929 – 1995 г.) е български поет, автор на стихосбирката „Персинци“ (1994 г.).

Роден през 1929 г. в с. Неново, общ. Провадия, обл. Варна, потомък на поборнически род, Герчо Джамбазов е закърмен с непримиримост към тиранията. Следва за кратко време българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, но е изключен заради характеристиката си като „неблагонадежден“ за властите. През 1950 г. за земеделска конспиративна дейност е осъден на 8 години затвор. Килиите на Варненския затвор и концлагерът в Беленския остров Персин го оставят с разклатено здраве за цял живот[1]. Отива си от този свят през 1995 г. на 65-годишна възраст.

През 1994 г. Герчо Джамбазов издава стихосбирката „Персинци“[2], в която събира свои стихотворения, написани през тежките времена в затвора. Там се сприятелява с Петко Огойски, който описва част от преживяванията и разговорите им в тритомната книга „Записки по българските страдания 1944 – 1989 г.“ [3] Творби на Герчо Джамбазов са включени в Христоматия по литература за 12 клас „Забранените писатели“. [4]