Направо към съдържанието

Гийом от Гелон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гийом от Гелон
Guillaume de Gellone
граф на Тулуза
Роден
между 750 г. и 755 г.
Починал
ПогребанФранция
Семейство
РодВилхелмиди
БащаТеодерик I
МайкаАлдана
ДецаБернар Септимански
Госелм
Бера
Гийом от Гелон в Общомедия

Вилхелм от Гелон (на френски: Guillaume de Gellone1, Guillaume d'Aquitaine, Guillaume le Grand; * 750/755, † пр. 814, Гелон при Монпелие) е от 790 до 806 г. граф на Тулуза, маркиз на Септимания, от 806 г. монах, основател на наречения на него род Вилхелмиди.

Манастир Гелон

Той е най-малкият син на Теодерик I, граф на Отун, и съпругата му Алдана, сестра на Пипин III.

Карл Велики назначава своя военачалник Вилхелм през 790 г. за граф на Тулуза, на мястото на сваления граф Хорсо. През 801 г. той завладява град Барцелона заедно с Лудвиг Благочестиви.

През декември 804 г. Вилхелм основава абатството Гелон (днес Сен-Гелон-ле-Десерт) и на 29 юни 806 г. става там монах. Той умира там през ок. 814 г.

През 1066 г. Вилхелм е обявен за Светия (закрилник е на ковачите на оръжие).

Вилхелм от Гелон

Неговите съпруги са Кунигунда († пр. 795), Гуитбурга или Витберга († пр. 795) и Кунигунда. Той има децата:

от първия брак вероятно:

  • Берà († пр. 814), граф на Барцелона ∞ Ромила
  • Витчер († пр. 824)
  • Хилдехелм († пр. 824)
  • Хелинбрух († пр. 824)
  • Херберт, 803/43 доказан
  • Бернар (795 – 844), до 830 граф на Отун, до 831 маркграф на Септимания, 834 в Бургундия, 844 лишен от имущество, ∞ 824 за Дуода († 843)
  • Герберга (Гариберга), вероятно монахиня, 834 за магьостничество удавена с нейния брат

от втория брак вероятно:

  • Guillaume, Foundation for Medieval Genealogy.
  • Thegan, Vita Hludowicis imperatoris, MGH Scriptores 2 Acta sanctorum, 28. Mai (V)
  • Vita Sancti Willelmi monachi Gellonensis, Acta sanctorum, Maii 6 (1688), im Anhang die beiden Grüdungsurkunden, datiert vom 14. und 15. Dezember 804
  • Jean Mabillon: Acta sactorum Ordine Sanci Benedicti,
  • Eduard Hlawitschka: Die Vorfahren Karls des Großen (1965), Nr. 61, Wilhelm von Gellone
  • Pierre Riché (Hg.): Dhuido, Manuel pour mon fils (1975)[16]
  • Rudolf Schieffer: Die Karolinger (1992)
  • Wilhelm von Aquitanien. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 9, LexMA-Verlag, München 1998, ISBN 3-89659-909-7, Sp. 151.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln Band III.4 (1989) Tafel 731
  • Wilhelm Kohl: Wilhelm von Aquitanien. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 1231 – 1232.