Голямо нощно пауново око
| Голямо нощно пауново око | ||||||||||||||||
_Saturnia_pyri_-_Teruel_Espagne_-_female.jpg) ♀ Голямо нощно пауново око | ||||||||||||||||
 ♂ Голямо нощно пауново око | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Denis & Schiffermüller, 1775) | ||||||||||||||||
| Голямо нощно пауново око в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Голямото нощно пауново око (Saturnia pyri) е вид пеперуда от сем. Saturniidae. Това е най-голямата пеперуда в България и Европа[1] с размах на крилете 12÷15 cm.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Пеперудата е разпространена в югозападна Палеарктика – южна Европа, северна Африка и югозападна Азия.[2][3][4][5] В България се среща нерядко, но лети за кратко време – през май и април.[1][5]
Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]
В България пеперудата лети в периода май – април.[1] Активна е нощем, а през деня се крие. Имагото не се храни и преживява с хранителните запаси натрупани в ларвния стадий.[6]
Имагинирането става преди обед, така че крилата да укрепнат и изсъхнат до края на деня.[7][8] Женската е по-малко подвижна, особено в началото когато коремчето ѝ е пълно с яйца и е натежало. Тя остава близо до мястото на имагиниране, понякога се изкачва нагоре по дърветата, от където може да се спусне с полет към най-близкото съседно дърво.[7][8] Женската отделя феромони, които мъжкият може да усети от няколко километра разстояние.[9][8] Мъжките са по-активни и търсят женските следвайки феромонната следа. След копулацията женската престава да отделя полови феромони и мъжките вече не ѝ обръщат внимание.[6]
Тогава женската започва да снася яйца на групички върху клонки и листа на хранителните растения на гъсеницата – най-често овощни дървета, особено круша, слива и др.[1][6] Броят яйца в отделните групички варира в широки граници от 5÷80 броя, а общо женската снася около 250 яйца.[10]
Яйцата се развиват в продължение на 14÷30 дни,[8] след което от тях се излюпват черни гъсенички с дължина 5÷6 mm.[7] Те се хранят с листата на растенията и бързо нарастват. След две излинявания гъсениците стават зелени. Ларвният стадий трае средно 40 дни, в края на който гъсеницата достига размер до 10 cm.[7] Когато завърши развитието си, преди да какавидира, гъсеницата променя цвета си в жълто-кафеникав. Тогава тя започва да търси подходящо място за какавидиране – в основата на хранителното си дърво, сред тревата или друго място предлагащо укритие. Там гъсеницата изприда кафяв пашкул и какавидира в него.[6] Какавидата може да презимува от един до три пъти и съответно да имагинира през някоя от следващите три години.[7] По този начин се гарантира продължаването на поколението, в случай че някоя година се окаже лоша и излюпените през нея не успеят да се развият.
-
Възрастна гъсеница -
Гъсеница готвеща се да какавидира -
Женска
_2011-09-17.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Бешков, Стоян. Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 2. София, 2014. ISBN 9789549282993. с. 196.
- ↑ ukmoths.org.uk: Great Peacock Saturnia pyri // Посетен на 22 май 2021.
- ↑ GBIF: Saturnia pyri // Посетен на 22 май 2021.
- ↑ PESI portal – Saturnia pyri // Посетен на 22 май 2021.
- ↑ а б iNaturalist: Наблюдения на Saturnia pyri // Посетен на 22 май 2021.
- ↑ а б в г Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 245-246.
- ↑ а б в г д Pittaway, Tony. Saturniidae of the Western Palaearctic: Saturnia pyri // Посетен на 22 май 2021.
- ↑ а б в г Zekić, Denisa и др. New findings of species Saturnia pyri in Bosnia and Herzegovina // Natura Montenegrina 9 (2). 2010. с. 161-168.
- ↑ Бешков, Стоян. Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 1. София, 2014. ISBN 9789549282993. с. 12.
- ↑ Schlumberger, Oliver. Die Biologie und Metamorphose des Wiener Nachtpfauenauges Saturnia pyri // Neue Entomologische Nachrichten 64. 2010. с. 148-171.
|
