Григорий Левенфиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Левенфиш
Информация
Държава СССР
Състезател на Русия
Роден
Починал
Званиегросмайстор (1950)
Григорий Левенфиш в Общомедия

Григорий Яковлевич Левенфѝш е водещ руски гросмайстор през 20-те и 30-те години на ХХ век. Два пъти е шампион на Съветския съюз (1934 и 1937), а през 1937 г. завършва наравно с Ботвиник в мач за световната титла. Левенфиш също е известен шахматен писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

abcdefgh
8
черен топ на бяло поле a8
черен кон на черно поле b8
черен офицер на бяло поле c8
черна дама на черно поле d8
черен цар на бяло поле e8
черен офицер на черно поле f8
черен топ на черно поле h8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле e7
черна пешка на бяло поле f7
черна пешка на бяло поле h7
черна пешка на черно поле d6
черен кон на черно поле f6
черна пешка на бяло поле g6
бял кон на черно поле d4
бяла пешка на бяло поле e4
бяла пешка на черно поле f4
бял кон на черно поле c3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на черно поле b2
бяла пешка на бяло поле c2
бяла пешка на бяло поле g2
бяла пешка на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял офицер на черно поле c1
бяла дама на бяло поле d1
бял цар на черно поле e1
бял офицер на бяло поле f1
бял топ на бяло поле h1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
„Атака Левенфиш“ – силно оръжие срещу Сицилианска защита вариант „Дракон“

Левенфиш е роден в Полша, тогава част от Руската империя. Прекарва по-голямата част от годините си на развитие в Санкт Петербург, където посещава университет и учи химическо инженерство. Най-ранното му разпознаване като бележит шахматист идва, когато печели Санктпетербургския шампионат по шахмат през 1909 г. Впоследствие участва на силния турнир Карлсбат (сега Карлови Вари) през 1911 г. и прави силно впечатление, въпреки отрицателния личен резултат от турнира. На времето неговата игра е сравнявана с тази на легендарния Михаил Чигорин. През следващото десетилетие, Левенфиш продължава да се представя силно в местни турнири, като най-забележителни са победите му на Ленинградското първенство през 1922, 1924 и 1925 (съшампион). На национално ниво също записва отлични резултати. През 1920 г. е трети в първенството на Съветския съюз, през 1923 г. е втори, съшампион в Ленинград през 1934 г. (с Иля Рабинович с резултат 12/19 т.) и абсолютен шампион през 1937 г. с 12,5/19 т.

През 1935 г. на силния Московски международен турнир, записва 10,5/19 т., което го поставя на 6-7 позиция в класирането. Турнирът е спечелен от Михаил Ботвиник и Сало Флор. На турнира само за съветски шахматисти в Ленинград през 1936 г., Левенфиш завършва на трето място с 8,5/14 т. Участва на тренинговия турнир Москва-Ленинград през 1939 г., където заема 3-6 място с 10/17 т. зад победителите Флор и Самуел Решевски.

През 1937 г. изиграва серия от над 13 срещи с Ботвиник, която завършва реми, а през 1940 г. също в подобна серия побеждава Владимир Алаторцев.

Въпреки успехите си, Левенфиш е на практика игнориран от ръководителите на съветския шахмат. Те последователно поддържат неговия велик противник Ботвиник и претендентите за трона не са поощрявани. Левенфиш е част от по-старото поколение от шахматни майстори и е с 22 години по-възрастен от Ботвиник. Общо казано, Левенфиш води своя живот в трагични условия за времето си, като той е единственият шахматист от своето поколение, който не е възнаграден за успехите си. Това означава, че разполага само със средства за слабо отоплена стая в занемарен блок с апартаменти. Допълнително към това, съветското правителство отказва да разреши на Левенфиш, да участва на шахматни мероприятия в чужбина, такива като АВРО турнира през 1938 г. Тези условия повлияват на постоянството на руския шахматист и най-вече върху неговия морал и развитието му като шахматист. Останалите шахматисти родени преди революцията като Александър Алехин, Ефим Боголюбов, Акиба Рубинщайн и Арон Нимцович имат пълна свобода за участие на шахматните турнири, провеждани извън границите на Съветския съюз. Лишен от същите възможности, като на неговите сънародници, Левенфиш е принуден да участва само на вътрешни турнири и да работи в стъкларската индустрия, за да преживява.

Левенфиш е награден с гросмайсторско звание от ФИДЕ през 1950 г.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Посочената година на публикуване е тази, през която книгите са издадени за първи път на съветския книжен пазар.

  • 1926 – „Първа книга на шахматиста“
  • 1928 – „Мач Алехин-Капабланка на световното първенство“ (в съавторство с Петър Романовски)
  • 1950 – „Шахматни основи“ (в съавторство с Виталий Чеховер)
  • 1950 – „Шахмат за начинаещи“
  • 1957 – „Книга за начинаещия шахматист“ (превод: Книга за начеващия шахматист, София, Медицина и физкултура, 1961)
  • 1957 – „Терия на топовите ендшпили“ (в съавторство с Василий Смислов и преиздавана)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grigory Levenfish в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​