Деян Тиаго-Станкович
| Деян Тиаго-Станкович Дејан Станковић, брачно фамилно име Tiago | |
| сръбски писател и преводач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 декември 2022 г.
|
| Националност |  Сърбия |
| Работил | писател, преводач |
| Литература | |
| Награди | награда за литература на ЕС |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Деян Тиаго-Станкович в Общомедия | |
Деян Тиаго-Станкович е сръбски писател и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Деян Тиаго-Станкович е роден на 2 ноември 1965 г. в Белград. От 1996 г. живее в Лисабон. Негово дело са първите преводи на Жозе Сарамаго на сръбски и на Иво Андрич на португалски.
За „Ещорил“ (2015), високо оценен от историци, критика, читатели и медии, получава отличието „Бранко Чопич“ на Сръбската академия на науките и изкуствата, Британската награда за най-добър исторически роман (2018) и номинация за Международната дъблинска литературна награда.
Почина на 20 декември 2022 г. в Лисабон.[1]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Estoril, ratni roman (2015)
Ещорил: военен роман, изд.: ИК „Колибри“, София (2019), прев. Жела Георгиева - Odakle sam bila više nisam i druge lisabonske priče (2012)
- Zamalek, roman o kismetu (2020) - награда за литература на ЕС
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
