Динамичен анализ
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Динамичният анализ е вид анализ на данни, при който се изследва тенденцията на развитие на дадено явление във времето, неговите сезонни и случайни колебания. Изучаването на тенденцията на развитие, по подобие на регресионен анализ, изследва модела на връзката между дадена променлива (зависима променлива, ) и времето като независима променлива ().
Моделът може да се опише с функция на права линия – , или с криволинейна функция - квадратна функция ; кубична функция , логаритмична функция, експоненциална функция и т.н.).
Намирането на коефициентите и на линейния модел става чрез решаване на система от уравнения, първото от които е , а второто е .
Тъй като времето е условна величина, можем да го номерираме така, че сумата му да е нула (ако имаме 10 члена на реда, то задаваме значения на времето от -5 до 5), което значително ще облекчи изчислителните процедури.
Статистически методи за анализ на динамични (времеви) редове (ДР)
[редактиране | редактиране на кода]ДР са форма за представяне на значенията на статистическата съвкупност или на части от нея при изменение на динамиката. Всеки статистически ред има три елемента – заглавие, основание и членове. Заглавието изразява съдържанието на ДР. Основанието показва какъв е възприетият подход за извършване на групировката. Членовете на ДР са числени величини, които могат да бъдат абсолютни, относителни и средни величини. Най-често членовете са във вид на абсолютни величини, които могат да изразяват обеми, равнища и маси.
В методологически аспект общото развитие включва четири компонента, които са неосезаеми (невидими). Те се получават чрез съответните методи. Биват:
- А) Тенденция;
- Б) Сезонни колебания – ;
- В) Циклични колебания – ;
- Г) Случайни колебания – .
Статистическият анализ на ДР се осъществява с подходящи методи в следните направления:
- статистически анализ на общото развитие;
- статистически анализ на тенденция на развитие;
- статистически анализ на сезонни колебания;
- статистически анализ на циклични колебания;
- статистически анализ на случайните колебания.
Статистически методи за анализ на общото развитие
[редактиране | редактиране на кода]Основава се на изчисляване на с подходящи методи на показатели за средния размер на величините на членовете на ДР както и на показатели за тяхното абсолютно и относително изменение. Възприето е членовете на ДР да се означават с Y и с долни индекси.
Статистически показатели за средния размер на членовете на ДР
[редактиране | редактиране на кода]Изчисляват по формулите за средна хронологична и средна геометрична величини.
- Средна хронологична величина – използва се за изчисляване на средни равнища при ДР. Изчислява се при периодни и моментни ДР.
- При моментните ДР непосредственото изчисляване на средните хронологични не е възможно, тъй като отделните членове са моментни величини и тяхното усредняване няма логически смисъл. В този случай е необходимо превръщане на величините на моментния ДР в периоден. То се извършва чрез последователно усредняване на моментните за 2 поредни реда.
- Средна геометрична величина
Статистически показатели за абсолютни изменения на членовете на ДР
[редактиране | редактиране на кода]- Абсолютен прираст – бива базисен и верижен
- Среден прираст – при равни интервали и при неравни интервали
- Прираст на прираста
Статистически методи за изчисляване на показатели за относителни изменения на членовете на ДР
[редактиране | редактиране на кода]- Темпове на растеж – базисни и верижни
- Темпове на прираст – базисни и верижни
- Средни темпове на растеж
- Средни темпове на прирасти