Направо към съдържанието

Вюртемберги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дом Вюртемберг)
Герб на Вюртембергите
Родословна таблица на Вюртембергите
Кралската корона на Вюртемберг

Вюртембергите (на немски: Haus Württemberg) са германска династия, управлявала от края на 12 век до 1918 г. Вюртемберг. Родът произлиза от кралската Салическа династия, според други изочници от Люксембургите. От рода идва името на Вюртемберг.

Фамилията живее през 1080 г. в първия замък на хълма Виртемберг (Wirtemberg), днес в Щутгарт, и първоначално се наричат „Виртемберги“ („Wirtemberger“). От рода идва името на Вюртемберг. Чрез поредица от бракове Вюртембергите наследяват Бойтелсбахските владения. Основател на рода е Конрад I, син на господаря на Бойтелсбах, който е потомък на салическите херцози Конрад I и Конрад II от Каринтия. Той строи през 1080 г. замъка Виртемберг и се нарича сам на него Конрад фон Виртинисберк (Konrad von Wirtinisberc, C(u)onradus de Wirdeberch). Той е господар на Вюртемберг от 1083 до 1110 г. Лудвиг I е първият от рода граф на Вюртемберг от 1143 до 1158 г.

На имперското събрание във Вормс през 1495 г. граф Еберхард V е издигнат от римско-немския крал и по-късен император Максимилиан I за херцог на Вюртемберг и херцог на Тек като Еберхард I.

По времето на управлението на Наполеон херцог Фридрих II става през май 1803 г. курфюрст и получава територии. На 1 януари 1806 г. курфюрст Фридрих става крал Фридрих I и увеличава кралството си с други територии.

Крале на Вюртемберг

[редактиране | редактиране на кода]

Шефове на Дом Вюртемберг от 1918 г.

[редактиране | редактиране на кода]
  • Robert Uhland, 900 Jahre Haus Württemberg. Leben und Leistung für Land und Volk. Stuttgart 1984, ISBN 3-17-008536-0
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press, Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4
  • Dieter Mertens: Zur frühen Geschichte der Herren von Württemberg. Traditionsbildung – Forschungsberichte – neue Ansätze. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte 49/1990. S. 11–95 online.