Направо към съдържанието

Дългоопашат синигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дългоопашат синигер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Дългоопашати синигери (Aegithalidae)
род:Aegithalos
вид:Дългоопашат синигер (A. caudatus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Дългоопашат синигер в Общомедия
[ редактиране ]

Дългоопашатият синигер (Aegithalos caudatus) е дребна пойна птица, срещаща се и на територията на България.

Обича широколистните и смесените гори. Дългоопашатият синигер е постоянен обитател на дадено място, а зиме е странстващ.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с дребни насекоми, ларви, червеи и листни въшки, семена от смърч, бор, върба, бреза, елша, суров слънчоглед, свежи леторасти от смърч, пъпки, ябълки и други плодове. В песента му няма нищо забележително, но благодарение на неговата красота, доверчивост към хората, общителност и подвижност често го държат в къщи. Бързо се опитомява, но не живее дълго в пленничество.

Гнезди по дървета или храсти. Женската снася по 10-12 бели с бледорозововиолетови шарки яйца. По начина на живот се различава от останалите синигери.

  1. Aegithalos caudatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)