Направо към съдържанието

Дюла Грошич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дюла Грошич
Лична информация
ПрякорЧерната пантера
Роден4 февруари 1926 г.
Починал13 юни 2014 г. (88 г.)
Будапеща, Унгария
Ръст178 cm
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1945 – 1947
1947 – 1949
1949 – 1950
1950 – 1957
1957 – 1962
Дороги Баняш
МАТЕОСЗ Будапеща
Техерфувар
Хонвед
Татабаня
61
55
30
125
135
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1947 – 1962 Унгария86(0)
Треньор
1963
1964 – 1965
1966 – 1968
1979 – 1984
Татабаня
Шалготарян
Кувейт
ФК Волан
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Дюла Грошич в Общомедия

Дюла Грошич (на унгарски: Gyula Grosics) е унгарски футболист и треньор от хърватски произход. Считан за най-добрия вратар в историята на унгарския футбол, Грошич е част от поколението на „магическите маджари“, достигнало финал на Световното първенство през 1954 г. На клубно ниво е най-известен като страж на Хонвед, където играе в продължение на 7 сезона. Грошич е един от първите вратари, които излизат извън наказателното поле и играят като последни в защита, при нужда.[1]

Наричан е „черната пантера“ заради изцяло черния си спортен екип.

Започва кариерата си в Дороги Баняш през 1943 г. Поради Втората световна война обаче е изпратен да се бие на фронта. Малко преди края на войната е пленен от американската армия.[2] След края на войната Грошич става титулярен страж на вратата на Дороги. Изиграва 61 мача за тима.

През 1947 г. преминава в МАТЕОСЗ Будапеща, където пази два сезона. През 1949 г. Грошич прави неуспешен опит да напусне Унгария, но е арестуван и поставен под домашен арест. Същата година отборът е преименуван на Теферфувар, а Дюла е избран за футболист на годината. След три сезона в средата на таблицата, Грошич преминава в Хонвед. В армейския клуб Грошич прекарва най-добрите си години, като става шампион на Унгария 4 пъти, печели Купа Митропа и се утвърждава като един от най-добрите вратари в света. През 1954 г. е обвинен в шпионаж и е наказан да не играе футбол 2 години. След Унгарското въстание през 1956 г. Хонвед е разформирован, а Грошич преминава в отбора на Татабаня. През 1960 и 1961 г. е избран в сборния отбор на света на списание „World Soccer“.[3]

За Татабаня изиграва 135 мача. През 1962 г. е трансфериран в тима на Ференцварош, но впоследствие министерството на спорта блокира трансфера и принуждава вратаря да сложи край на кариерата си.[4]

През 2008 г. 82-годишният Грошич играе няколко минути за Ференцварош в приятелски мач с английския Шефилд Юнайтед и изпълнява началния удар в мача.

Дебютира за унгарския национален отбор през 1947 г. Утвърждава се като несменяем титуляр в селекцията на Густав Шебеш. След като Грошич опитва да напусне страната, не е викан в националния тим в продължение на година, но след трансфера на вратаря в Хонвед Дюла става част от поколението на „магически маджари“, което не записва нито една загуба в период от 4 години. През 1952 г. е част от олимпийския тим на Унгария, спечелил златото на турнира в Хелзинки.

През 1954 г. Грошич е един от играчите с основен принос за класирането на Унгария на второ място на Световното първенство в Швейцария. като е избран и в идеалния тим на турнира. На фона на четиригодишната серия без загуба обаче вицешампионската титла е окачествена като провал, а на Грошич е приписана известна вина за втория гол на ФРГ на финала.[5] Участва още на световните първенства през 1958 и 1962 г. Записва общо 86 мача за унгарския национален отбор.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. поема тима на Татабаня. През сезон 1964/65 е треньор на Шалготарян. След това в продължение на две години е треньор на националния отбор на Кувейт.

През 1990 г. участва в първите демократични избори в Унгария след падането на комунизма. Бившият вратар се кандидатира за депутат в листата на Унгарски демократичен форум, но не получава място в парламента.

Умира на 13 юни 2014 г. след продължителни проблеми със сърцето и белите дробове.[6]

  • Шампион на Унгария – 1950, 1952, 1954, 1955
  • Купа Митропа – 1953
  • Балканска купа – 1947
  • Олимпийски шампион – 1952
  • Футболист на годината в Унгария – 1949, 1950
  • Сборен отбор на света – 1960, 1961