Направо към съдържанието

Европейски ягуар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейски ягуар
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Пантери (Panthera)
вид:Европейски ягуар (†P. gombaszoegensis)
Научно наименование
(Kretzoi, 1938)
Европейски ягуар в Общомедия
[ редактиране ]

Европейският ягуар (Panthera (onca) gombaszoegensis) е праисторическа котка живяла преди около 1,5 милиона години. за първи път фосили от този вид били открити в италианското градче Оливола поради което бил наречен „тоскански лъв“. По-късно кости от европейски ягуар са открити и в Англия, Германия, Испания, Франция и Холандия. Някои учени приемат, че става въпрос за подвид на съвременния ягуар – Panthera onca[1].

Европейският ягуар е сравнително по-голям от южноамериканския си братовчед и вероятно се е хранел със сравнително по-едра плячка. Мъжките достигали на тегло от 120 до 160 кг, съгласно някои източници (Хелмут Хемер (Helmut Hemmer)) най-големите екземпляри са достигали до 210 кг. Дължината им е била от 1,4 до 2 м. Фосили датирани от ранен плейстоцен на вид близък до Panthera gombaszoegensis са открити и в Източна Африка. Изчезналото животно е притежавало едновременно белези характерни за днешните лъвове и тигри.

Европейският ягуар вероятно е бил животно единак. Предполага се, че подобно на южноамериканския е обитавал гори, но нови изследвания показват, че това не е задължително.[2]

  1. Hemmer, H & R.-D. Kahlke. 2005. Nachweis des Jaguars (Panthera onca gombaszoegensis) aus dem späten Unter- oder frühen Mittelpleistozän der Niederlande. Deinsea, Annual of the Natural History Museum Rotterdam. P. 47 – 57. (Full text pdf)
  2. O'Regan, H.J., A. Turner & D.M. 2002. Wilkinson. European Quaternary refugia: a factor in large carnivore extinction? Journal of Quaternary Science 17(8) 789 – 795. (Full text pdf Архив на оригинала от 2006-08-21 в Wayback Machine.)