Емих I (Насау-Хадамар)
| Емих I Emich I. von Nassau-Hadamar | |
| граф на Насау-Хадамар | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1303 – 1334 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Ото I (Насау) |
| Майка | Агнес фон Лайнинген |
| Братя/сестри | Хайнрих III (Насау-Зиген) Йохан (Насау-Диленбург) |
| Съпруга | Анна фон Цолерн-Нюрнберг (7 юни 1334) Анна фон Цолерн-Нюрнберг |
| Деца | Йохан (Насау-Хадамар) Емих II (Насау-Хадамар) |
Емих I фон Насау-Хадамар (на немски: Emich I von Nassau-Hadamar, Emicho; † 7 юни 1334) от фамилията Дом Насау, е от 1303 г. граф на Насау-Хадамар, създава Старата линия Насау-Хадамар.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на граф Ото от Насау († 1289/1290), основателят на Отонската линия на Насау, и съпругата му Агнес фон Лайнинген († ок. 1303), дъщеря на граф Емих IV. Първи братовчед е на Адолф от Насау, който от 1292 до 1298 г. е римско-немски крал.
Емих и брат му Хайнрих се бият в рицарската битка при Гьолхайм на 2 юли 1298 г. на страната на Адолф.
След смъртта на баща му през 1290 г. започва борба между тримата му синове, която завършва през 1303 г. с подялба на Насау. Емих получава Насау-Хадамар. Брат му Хайнрих III († 1343) получава Насау-Зиген, а брат му Йохан († 1328) получава Насау-Диленбург. Четвъртият му брат Ото († 1302), домхер във Вормс, вече е умрял. Резиденцията на Емих първо е в „долния дворец“ при Дридорф, за който през 1305 г. получава права на град от крал Албрехт I. На 18 декември 1320 г. той се мести в дворец Хадамар.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Емих се жени преди 1297 г. за Анна фон Цолерн-Нюрнберг († ок. 1357), дъщеря на бургграф Фридрих III от Нюрнберг († 1297) и втората му съпруга принцеса Хелена от Саксония (1247 – 1309), дъщеря на саксонския херцог Албрехт I. Те имат осем деца:[1]
- Анна († вер. пр. 1329), ∞ пр. 1322 Куно II фон Фалкенщайн-Мюнценберг († 1333)
- Юта († сл. 1359), ∞ пр. 1324 граф Герхард VI фон Диц (X 1343)
- Йохан († пр. 20 януари 1365), 1334 – 1365 граф на Насау-Хадамар
- Емих II († 1359), 1328 и 1336 каноник в Майнц, 1337 – 1359 сърегент на Насау-Хадамар
- Агнес/Несе, умира като монахиня в манастир Алтенберг при Вецлар
- Хелена, умира като монахиня в манастир Алтенберг
- Маргарета († 30 януари 1370), ∞ пр. 1349 граф Рудолф II фон Хоенберг († 26 февруари 1335)
- Маргарета († 1343), монахиня в манастир Св. Клара в Нюрнберг
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Johannes von Arnoldi: Geschichte der Oranien-Nassauischen Länder und ihrer Regenten. Band 3. Neue Gelehrtenbuchhandlung, Hadamar 1799, S. 90 – 98 (Google Books)
- Ludwig Götze: Emich I. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 80* Friedrich D. von Schütz: Geschichte des Herzogthums Nassau. Wilhelm Roth, Wiesbaden, 1853, S. 62 – 63 (Google Books)
- Karl Josef Stahl: Hadamar Stadt und Schloss. Eine Heimatgeschichte. Magistrat der Stadt Hadamar, 1974.
- Jacob Wagner: Die Regentenfamilie von Nassau-Hadamar: Geschichte des Fürstenthums Hadamar. Erster Band, Zweite Auflage, Mechitharisten-Congregations-Buchhandlung, Wien, 1863 (S. 37 – 45) (Google Books)
- Ernst Münch: Geschichte des Hauses Nassau-Oranien, Band 2, Jacob Anton Mayer, Aachen und Leipzig, 1832 (S. 287 – 288)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Emich I. Graf v. Nassau-Hadamar, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Emich I von Nassau-Hadamar, fmg.ac
- Emich I von Nassau-Hadamar Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., genroy.fr