Направо към съдържанието

Енгелберт II фон Насау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енгелберт II фон Насау
Engelbert II von Nassau
граф на Насау-Бреда
Портрет на Енгелберт II ок. 1500 г. (Meister der Fürstenbildnisse)
Портрет на Енгелберт II ок. 1500 г. (Meister der Fürstenbildnisse)

Роден
Починал
31 май 1504 г. (53 г.)
ПогребанБреда, Нидерландия
Управление
Период14751504
ПредшественикЙохан IV фон Насау-Диленбург
НаследникЙохан V
Други титлигосподар на Бреда
Герб
Семейство
БащаЙохан IV
Братя/сестриЙохан V
Анна фон Насау-Диленбург
Адриана фон Насау-Диленбург
Йохана фон Насау-Диленбург
СъпругаКимбурга фон Баден (19 декември 1468)
Енгелберт II фон Насау в Общомедия

Енгелберт II фон Насау (на немски: Engelbert II, der Ruhmreiche; * 17 май 1451, Бреда; † 31 май 1504, Брюксел) е господар на Бреда и от 1475 до 1504 г. граф на Насау-Бреда.

Енгелберт като рицар на Ордена на Златното руно

Той е най-възрастният син на граф Йохан IV фон Насау (1410 – 1475) от Дом Насау и на Мария (1426 – 1502) от Лоон-Хайнсберг.

Енгелберт II се жени на 19 декември 1468 г. в Кобленц за Кимбурга фон Баден (1450 – 1501), дъщеря на маркграф Карл и Катарина Австрийска, дъщеря на херцог Ернст Железни, по-малка сестра на император Фридрих III. Бракът остава бездетен, но той има две извънбрачни деца.

През 1473 г. той е приет в Ордена на Златното руно.

През 1475 г. Енгелберт наследява баща си и оттогава се нарича граф на Насау-Диленбург и Вианден, господар на Бреда. От 1486 г. Енгелберт II е щатхалтер на Фландрия и гуверньор на Лил. През 1496 г. той става и щатхалтер на Графство Холандия.

Гробът на Енгелберт в църквата Либфрауен към Бреда

Енгелберт умира през 1504 г. и е наследен от брат му Йохан V.

  • Paul de Win: Engelbert II, comte de Nassau-Dillenburg et de Vianden. In: Raphaël de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l'ordre de la Toison d'or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques (= Kieler Werkstücke. Reihe D: Beiträge zur europäischen Geschichte des späten Mittelalters. Bd. 3). 2., édition entièrement revue et enrichie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 180 – 183, Nr. 77.
  • Karl E. Demand: Die letzten Katzenelnbogener Grafen und der Kampf um ihr Erbe. In: Nassauische Annalen. Band 66. Verein für Nassauische Altertumskunde und Geschichtsforschung, Wiesbaden 1955, S. 93 – 132 (online).