Енграма
Облик
Енграма (древногръцки ένγράμμα, вътрешен запис)[1] е понятие от областта на неврофизиологията, въведено от немския биолог и зоолог Рихард Земон в началото на XX век.
Енграма е общо название на структурните и функционални изменения, възникващи в кората на крайния мозък при въздействието на някакъв дразнител, отпечатък, вътрешен запис на образите и явленията от преживяванията в мозъка, чиято възбуда е необходима за възпроизвеждане на спомени.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ П.Берснев „Мозг и религиозный опыт“ Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine..
Тази статия за биологичен процес все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|