Направо към съдържанието

Енграма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енграма (древногръцки ένγράμμα, вътрешен запис)[1] е понятие от областта на неврофизиологията, въведено от немския биолог и зоолог Рихард Земон в началото на XX век.

Енграма е общо название на структурните и функционални изменения, възникващи в кората на крайния мозък при въздействието на някакъв дразнител, отпечатък, вътрешен запис на образите и явленията от преживяванията в мозъка, чиято възбуда е необходима за възпроизвеждане на спомени.