Преглед на кода на Ефрат

{{към пояснение|Ефрат|Ефрат (пояснение)}}
{{Река
| име                = Ефрат
| картинка           = 
| картинка-описание  = 
| местоположение     = {{Турция}}<br>{{Сирия}}<br>{{Ирак}}
| дължина            = 2700
| басейн             = 673 000
| отток              = 840
| начало-място       = [[Мурат (река)|Мурат]] (лява съставяща)<br>[[Карасу (река в Турция)|Карасу]] (дясна съставяща)
| начало-гео-ширина  = 38.8713
| начало-гео-дължина = 38.7883
| начало-височина    = 821
| устие-място        = [[Шат ал-Араб]] → [[Персийски залив]]
| устие-гео-ширина   = 31.0043
| устие-гео-дължина  = 47.4421
| устие-височина     = 
| устие-ширина       = 
| път                = 
| карта-файл         = Tigr-euph.png
| карта-описание     = [[Водосборен басейн]] на реките [[Тигър (река)|Тигър]] и Ефрат
}}
'''Ефрат''' ({{lang|grc|Εὐφράτης}}; {{lang|tr|Fırat}}, ''Фърат''; {{lang|ar|الفرات}}, ''Ал-Фурат''; на [[асирийски език]] ܦܪܬ ''Pǝrāt'', {{lang|hy|Եփրատ}} ''Ep’rat'', {{lang|ku|Firat}}) е река в [[Турция]], [[Сирия]] и [[Ирак]], най-голямата в [[Западна Азия]], лява съставяща на [[Шат ал-Араб]]. Дължина 2700 km (с лявата съставяща я река [[Мурат (река)|Мурат]] 3065 km), площ на водосборния басейн 673 000 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article036565.html «Большая Советская Энциклопедия» – Евфрат, т. 9, стр. 30]</ref> 

== Етимология ==
Името вероятно произлиза от акадското purato (широк). От арамейски, буквално – ''сладка вода'', на арабски Шат ал-Фурат

== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Ефрат се образува от сливането на двете реки [[Мурат (река)|Мурат]] (лява съставяща) и [[Карасу (река в Турция)|Карасу]] (дясна съставяща), на 821 m н.в. във вилаета [[Елязъг (вилает)|Елязъг]], в централната част на Турция. След изграждането на големия язовир Кебан двете реки се сливат в него. В горното си течение има предимно планински характер и тече основно в южно направление. Чрез дълбоко и тясно дефиле прорязва планината [[Арменски Тавър]] между хребетите ѝ Малатия на запад и Ергани на изток и на около 38° с.ш. излиза от планините и навлиза в платото Урфа (северозападната част на равнината [[Джазира]]). На около 30 km след турския град Биреджик напуска пределите на Турция и навлиза на територията на Сирия. Тук реката сменя посоката си на югоизток и в дълбока долина пресича пустинното плато на Сирия и северната част на [[Месопотамска низина|Месопотамската низина]] (равнината [[Джазира]]). При град Сувайя напуска Сирия, навлиза в Ирак и след град Хит тече по плоската [[Месопотамска низина]], изградена от алувиални наноси. Тук ширината ѝ се колебае от 150 до 500 m, а дълбочината достига 10 m. При град Ал Курна се съединява с идващата отляво река [[Тигър (река)|Тигър]] и двете заедно образуват река [[Шат ал-Араб]], която се влива в [[Персийския залив]] на [[Арабско море]].<ref name="bse"/>

=== Притоци, хидроложки показатели ===
Основни притоци: леви – [[Мурат (река)|Мурат]], Шейхан, Белих, [[Хабур]]; десни – [[Карасу (река в Турция)|Карасу]], Куручай, Тахма, Кяхта, Гьоксу, Низип, Саджур. В горното си течение основното подхранване на Ефрат е снежно-дъждовно, а в долното – предимно дъждовно. Има ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. По време на пълноводието нивото ѝ се повишава с 3 - 4 m. За защита от наводнения в пределите на Месопотамската низина са изградени няколко хидротехнически съоръжения и на голямо протежение коритото ѝ е заградено с високи водозащитни диги. Среден годишен отток при град Хит 840 m³/s, максимален 3000 – 4000 m³/s, минимален в края на лятото – 180 m³/s, годишен воден обем 26,4 km³. Към устието в резултат от разхода на вода за напояване, изпарение и попиване в пустинните пясъци средният годишен отток намалява до 300 – 400 m³/s. Ефрат е река, която носи със себе си много наноси (в средното течение до 13 – 15 млн. т), които към устието ѝ намаляват поради отлагането им по дъното и бреговете.<ref name="bse"/>

=== Стопанско значение, градове ===
Междуречието на реките Тигър и Ефрат се явява един от древните центрове на цивилизации на земното кълбо. На нейния бряг е бил разположен древния град [[Вавилон]]. Водите на реката още от древността са се използвали широко за напояване. Ивицата от оазиси се простира по цялото и протежение от изхода ѝ от планините до устието ѝ. Само на територията на Ирак чрез иригационни канали се напояват над 1 млн. ха. Освен тях, около 560 хил. ха се напояват чрез помпени станции и други съоръжения. През 1979 г. в Турция е изградена преградната стена на язовира Кебен, с мощна ВЕЦ в нейната основа. В Сирия е изграден хидровъзелът Ал Асад с ВЕЦ с мощност около 800 хил. Квт, водно огледало с площ 730 km² и напоявани земи от 600 хил. ха. В Ирак са изградени редица по-малки хидротехнически възела за регулирането на оттока и за напояване на около 400 хил. ха. Река е Ефрат е плавателна за плитко газещи съдове до иракския град Хит. На нея са разположени градовете Биреджик в Турция, [[Ар-Ракка]] и [[Дейр ез-Зор]] в Сирия, [[Рамади]], [[Фалуджа]], [[Ал Куфа]], [[Ес Самава]] и [[Насирия]] в Ирак. <ref name="bse"/>

== Бележки ==
<references/>

== Вижте също ==
* [[Проект Югоизточен Анадол]]

{{Нормативен контрол}}
{{Портал|География|Азия}}

[[Категория:Реки в Близкия изток]]
[[Категория:Реки в Турция]]
[[Категория:Реки в Сирия]]
[[Категория:Реки в Ирак]]
[[Категория:Плодороден полумесец]]