Направо към съдържанието

Жаклин дю Пре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жаклин Мари дю Пре
виолончелистка
Родена
Починала
Лондон, Англия
ПогребанаВеликобритания

Учила вУчилище по музика и драма „Гилдхол“[1]
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментивиолончело[2]
Активност1961 – 1973
ЛейбълИ Ем Ай
Семейство
СъпругДаниел Баренбойм (1967 – 1987)

Уебсайт
Жаклин Мари дю Пре в Общомедия

Жаклин Мари дю Прѐ (Jacqueline Mary du Pré) е английска виолончелистка, призната за един от най-великите изпълнители на този инструмент. Носителка е на множество отличия, сред които Ордена на Британската империя (1976 г.) и престижната награда „Гилермина Суджа“, като остава и най-младият ѝ носител, получавайки я едва 11-годишна.

Започва да свири на четири години, след като за първи път чува виолончело по радиото. Първоначално взима уроци от майка си, талантливата пианистка Айрис дю Пре, а на петгодишна възраст вече посещава London Violoncello School.

На концертния си дебют в „Ройъл Фестивъл Хол“ през 1962 г., тя изпълнява заедно със Симфоничния оркестър на Би Би Си композирания от Едуард Елгар Концерт за виолончело в Ми минор, който ѝ донася световно признание, след като го записва през 1965 г. за EMI с Лондонския симфоничен оркестър и сър Джон Барбироли.

Жаклин дю Пре е принудена да се оттегли от музикалната сцена на 28-годишна възраст, тъй като започва да губи чувствителността на пръстите си, както и на други части на тялото, вследствие на множествена склероза.