Направо към съдържанието

Жорж Дюма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жорж Дюма
Georges Dumas
френски психолог
1940 г.
Роден
Починал
Лединян, Франция

Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вСорбоната
Жорж Дюма в Общомедия

Жорж Дюма (на френски: Georges Dumas) е френски лекар и психолог.

Роден е на 6 март 1866 година в Лединян, Франция. Възпитаник е на Висшето педагогическо училище, агреже по философия. Става доктор по медицина през 1894 г. с дисертация на тема „Интелектуалните състояния в меланхолията“ и доктор на филологическите науки през 1900 с дисертация „Гага и радост“.

Като хоноруван преподавател, а след това титулярен професор в Сорбоната (1912), той написва или осъществява ръководство над написването на много трудове, сред които „Трактат по психология“ (1923) и „Нов трактат по психология“ (в седем тома, публикувани от 1931 до 1946 г.), който остава недовършен.

По време на Първата световна война, Дюма работи като психиатър и по-късно представя своите наблюдения, натрупани през този период.

Умира на 12 февруари 1946 година в Лединян на 79-годишна възраст.

  • Léon Tolstoï et la philosophie de l’amour. Hachette, 1893
  • Les États intellectuels dans la mélancolie. Alcan, 1894.
  • Traduction avec préface de „Les Émotions“ par Friedrich-Albert Lange. Alcan, 1896.
  • La Tristesse et la Joie. Thèse de doctorat ès lettres. Alcan, 1900.
  • Auguste Comte, thèse latine, critique. Alcan, 1900.
  • Préface de la traduction de La Théorie de l’émotion par William James. Alcan, 1902.
  • Psychologie de deux messies positivistes: Auguste Comte et Saint-Simon. Alcan, 1905, Paris.
  • Le Sourire et l’expression des émotions. Alcan, 1906.
  • Névroses et psychoses de guerre chez les Austro-Allemands en collaboration avec le Dr H. Aimé. Alcan, 1918.
  • Troubles mentaux et troubles nerveux de guerre. Alcan, 1919
  • Introduction à la psychologie. Son objet – Ses méthodes. Nouveau Traité de Psychologie. Tome I – Fascicule 4. Librairie Félix Alcan, 1936.
  • Les Fonctions systématisées de la vie affective et de la vie active. Alcan 1939 Paris, 1939.
  • Le Surnaturel et les Dieux d'après les Maladies Mentales. Essai de théogénie pathologique. P.U.F 1946
  • La Vie affective, Physiologie – Psychologie – Socialisation. 1948. P.U.F.

Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.