Жул Барбе д'Орвили
| Жул Барбе д'Орвили Jules Barbey d'Aurevilly | |
| френски писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Франция |
| Работил | писател, журналист, литературен критик |
| Литература | |
| Жанрове | поезия |
| Течение | Романтизъм |
| Повлиян | Оноре дьо Балзак, Джордж Байрон, Жозеф дьо Местр |
| Семейство | |
| Баща | Теофил Барбе д'Орвили |
| Майка | Ернестин Анго |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Жул Барбе д'Орвили в Общомедия | |
Жюл Амеде Барбе д'Орвили (на френски: Jules Amédée Barbey d'Aurevilly, 1808 – 1889) е френски писател.
Неговата сила в романите е в описването с метафоричен език на грешници, подтиквани от своите страсти. Остро критикува развитието на модерното и винаги прави опит да се обръща срещу литературния реализъм, въпреки че продължава да го практикува.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]
- Une vieille maîtresse, 1851
- L'Ensorcelée, 1852 / Омагьосаната, В. Търново: Абагар, 1995
- Un prêtre marié, 1865
- Une histoire sans nom, 1882
- Ce qui ne meurt pas, 1884
Повести
[редактиране | редактиране на кода]- Le Cachet d'onyx, composé en 1831
- Léa, 1832
- L'Amour impossible, 1841
- La Bague d'Annibal, 1842
- Le Dessous de cartes d'une partie de whist, 1850 (reprise dans les Diaboliques)
- Le Plus Bel Amour de Don Juan, 1867 (reprise dans les Diaboliques)
- Une page d'histoire, 1882 (Sous le titre Retour de Valognes. Un poème inédit de Lord Byron), 1886
Сборници с новели
[редактиране | редактиране на кода]- (1874) Les Diaboliques, / Дяволски души , София: Колибри, 1996
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Есеистика и литературна критика
[редактиране | редактиране на кода]- Du Dandysme et de Georges Brummel, 1845
- Les Prophètes du passé, 1851
- Les Œuvres et les hommes 1860-1909
- Les Quarante Médaillons de l'Académie, 1864
- Les Ridicules du temps, 1883
- Sensations d'art, 1886
- Pensées détachées, Fragments sur les femmes, 1889
- Polémiques d'hier, 1889
- Dernières Polémiques, 1891
- Goethe et Diderot, 1913
- L'Europe des écrivains (recueil d'articles rassemblés en 2000)
- Le Traité de la Princesse ou la Princesse Maltraitée, éditions du Sandre, 2012, texte établi par Mathilde Bertrand.
Спомени и кореспонденция
[редактиране | редактиране на кода]- Correspondance générale (1824-1888), 9 volumes de 1980 à 1989
- Memoranda, Journal intime 1836-1864
- Disjecta membra (cahier de notes) La Connaissance 1925.
- Omnia (cahier de notes) Grasset 2008.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Catherine Boschian-Campaner, Barbey d'Aurevilly, Paris, Seguier, 1989, ISBN 978-2-87736-027-2.
- Жюл Барбе д'Орвили, Jean-Pierre Thiollet, H & D, 2006, ISBN 2 914 266 06 5, 2007, ISBN 2 914 266 08 1.
|
