Направо към съдържанието

Жълта папаронка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълта папаронка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Макови (Papaveraceae)
триб:Chelidonieae
род:Глауциум (Glaucium)
вид:Жълта папаронка (G. flavum)
Научно наименование
Crantz
Жълта папаронка в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтата папаронка (Glaucium flavum), позната още като жълт мак и жълт рогатец, е растение от семейство Макови.

Обитава скалисти и пясъчни местности до 500 m надморска височина.[1] Среща се в Европа, Северна Африка, Макаронезия и Западна Азия.[2][3] В България се среща по Черноморското крайбрежие, Тунджанската хълмиста равнина, Дунавската равнина, Софийския район и Североизточна България.[1]

Растението достига височина 30 – 70 cm. Представлява многогодишно тревисто растение с бял млечен сок, който е отровен. Има един жълт цвят с четири венчелистчета и две чашелистчета, които окапват в процеса на развитие. Цветовете са едри, единични, с къси дръжки, разположени в пазвите на стебловите листа. Стеблото е голо, с перести листа. На него е разположен плод с власинки, който е дъговидно извита, жълтеникава, гола кутийка, разпукваща се откъм върха. Цъфти от май до октомври.[1][4]

Растението има декоративни и лечебни качества. Надземната му част се събира по време на цъфтеж и началото на плодообразуването. Билката се използва като суровина за производство на алкалоида глауцин, който има противокашличен ефект.[1] Глауцинът може да има странични ефекти, включващи седация, умора и халюцинации.[5][6]

  1. а б в г Жълта папаронка (Glaucium flavum) – Българската флора онлайн
  2. Accepted scientific name: Glaucium flavum Crantz (accepted name) // catalogueoflife.org, септември 2017. Посетен на 2 ноември 2017.
  3. Taxon: Glaucium flavum Crantz // ars-grin.gov. Посетен на 2 ноември 2017.
  4. Black Sea Watch. Списък видове // 3 април 2018.
  5. Rovinskiĭ VI. A case of hallucinogen-like action of glaucine. Klinicheskaia Meditsina (Mosk). 1989 Sep;67(9):107 – 8. PubMed
  6. Rovinskiĭ VI. Acute glaucine syndrome in the physician's practice: the clinical picture and potential danger. (Russian). Klinicheskaia Meditsina (Mosk). 2006;84(11):68 – 70. PubMed