Преглед на кода на Западни Карпати

{{Планина
| изглед             = Mała Bystra a1.jpg
| изглед-описание    = Изглед от [[Татри]]те
| карта              = Европа
| местоположение     = {{Словакия}}<br>{{Полша}}<br>{{Чехия}}<br>{{Унгария}}<br>{{Австрия}}
| част-от            = [[Карпати]]
| връх               = [[Герлаховски щит]]
| височина           = 2655
| карта-файл2        = Geol map.png
}}

'''Западните Карпати''' ({{lang|sk|Západné Karpaty}}; {{lang|pl|Karpaty Zachodnie}}; {{lang|cs|Západní Karpaty}}; {{lang|hu|Északnyugati-Kárpátok}}; {{lang|de|Westkarpaten}}) са една от трите части на планинската система на [[Карпати]]те, простиращи се на територията на [[Словакия]], [[Полша]], [[Чехия]], [[Унгария]] и [[Австрия]]. Простират се от югозапад (при град [[Братислава]]) на североизток и изток на протежение около 400 km и ширина над 200 km до Таличкия проход ({{coord|49|22|00|N|21|06|00|E}}), който ги отделя от [[Източни Карпати|Източните Карпати]]. Максимална височина връх [[Герлаховски щит]] (2 655 m). ({{coord|49|10|02|N|20|07|52|E}}), издигащ се в планината [[Татри]], на територията на [[Словакия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article043454.html «Большая Советская Энциклопедия» – Западные Карпаты, т. 9, стр. 343-344]</ref>

== Географска характеристика ==
Планинската система на Западните Карпати представляват изпъкнала на северозапад дъга, дълга около 400 km. На изток граничи с [[Източни Карпати|Източните Карпати]], на север с [[Малополски възвишения|Малополските възвишения]], на северозапад със [[Судети]]те, от която ги отделя седловината Моравски врата, на югозапад с [[Виенска котловина|Виенската котловина]] и на юг със [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]].<ref>Vladár, J. 1982: ''Encyklopédia Slovenska. VI. zväzok T-Ž.'' Bratislava, Veda, с. 497</ref> Състоят се от няколко хребета и изолирани масиви и се разделят на две основни вериги Външни Западни Карпати на север и по-ниските Вътрешни Западни Карпати на юг.
 
=== Външни Западни Карпати ===
Външните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:
* [[Малки Карпати]]
* [[Бели Карпати]]
* Визовицка планина
* Гостинска планина
* Яворники
* [[Западни Бескиди]] – Моравско-Силезки Бескиди, [[Словашки Бескиди]], Средни Бескиди, Горце, Сондецки Бескиди, Чергов

=== Вътрешни Западни Карпати ===
Вътрешните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:
* Поважки Иновец
* Трибеч
* Стражевска планина
* Втачник
* Щявницка планина
* [[Фатра]] (Мала Фатра и Голяма Фатра)
* Оравска Магура
* Хочка планина
* [[Татри]] (Високи Татри)
* Спишка Магура
* [[Ниски Татри]]
* [[Кремницка планина]]
* [[Словашки Рудни планини]]
* Яворе
* [[Крупинска планина]]
* [[Левочка планина]]
* [[Сланска планина]] (Прешовска планина)
* [[Словашки карст]] (Агтелег)
* Земплен
* [[Бюк]]
* Хьовьош-Боршоди-Домбшаг
* [[Матра (планински масив)|Матра]]
* Черхат
* Бержон

=== Геоложки строеж, релеф полезни изкопаеми ===
Планината е изградена основно от гранити, гнайси и други кристалинни скали, а също варовици и са разделени от дълбоки котловини. За високите части са характерни алпийските форми на релефа и ледникови езера. Южните (Вътрешни) Западни Карпати образуват средновисоки масиви с плоски върхове, изградени освен от кристалинни също и от вулканични породи и варовици ([[Словашки Рудни планини]], Щявницка планина, [[Бюк]], [[Матра (планински масив)|Матра]] и др.). Разработват се находища на железни, манганови, медни и други руди.<ref name="bse"/> 

=== Води ===
Територията на Западните Карпати принадлежи към три водосборни басейна. Целите Вътрешни Западни Карпати и южните и западните склонове на Външните Западни Карпати принадлежат към водосборния басейн на река [[Дунав]]. От тях водят началото си реките [[Вах (Словакия)|Вах]], [[Нитра (река)|Нитра]], [[Хрон]], [[Шайо]], [[Хернад]] и др. Северните склонове на Външните Западни Карпати се отводняват от реките принадлежащи към водосборния басейн на [[Висла]] – [[Висла]], Сола, Скава, Раба, [[Попрад]] и др., а северозападните – към водосборния басейн на река [[Одер|Одра]] – Лубина, Остравице, Олше и др.<ref name="bse"/>

=== Растителност, животински свят ===
Ниските части на склоновете са заети от широколистни и смесени гори (предимно дъбови и букови), северните склонове и средновисоката зона – от смесени и иглолистни гори, а най-високите части – от алпийски пасища. Срещат се мечки, благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, рис и др.<ref name="bse" />

== Източници ==
<references/>

[[Категория:Западни Карпати| ]]