Зиези
Зиези е легендарен родоначалник на прабългарите, сведения за когото има само в т. нар. Анонимен римски хронограф от 354 г. Според него той е син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и син на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях.[1][2][3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Daniel Ziemann, Vom Wandervolk zur Grossmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.-9. Jahrhundert), Böhlau Verlag Köln Weimar, 2007, ISBN 3-412-09106-5, S. 56.
- ↑ Латински извори за българската история, том I, Ред. Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Борислав Примов, Велизар Велков, проф. Борис Геров, Издание на Българската Академия на Науките, София, 1958, стр. 82.
- ↑ Александър Бурмов, Избрани произведения в три тома, том 1, Изд-во на Българската академия на науките, 1968, стр. 50.
