Преглед на кода на Изкуство на Византия

'''Византийското изкуство''' е историко-регионален тип [[изкуство]], входящ в историческия тип [[средновековно изкуство]]. То е съвкупност от различни ромейски изкуства, обединени под общо название. Византийското изкуство е силно повлияно от православните и християнските норми и влияе върху развитието на българското средновековно изкуство.<ref>[http://artyx.ru/books/item/f00/s00/z0000001/index.shtml Всеобщая история искусств. Искусство Византии]</ref>
{{Култура на Византия}}
[[Файл:Byzantinischer Mosaizist des 5. Jahrhunderts 001.jpg|мини|253x253px|Византийска мозайка ([[V век]]) от Големия дворец в Константинопол]]

== Периоди ==
[[Файл:Meister der Demetrius-Kirche in Saloniki 001.jpg|мини|220x220px|[[Георги Победоносец|Свети Георги]] с атрибути на Димитър Солунски ([[мозайка]] базилика Св. Димитър, [[VII век]])]]

=== Раннохристиянски период ===
* Раннохристиянски период (предвизантийска култура, 1-[[3 век]])<ref>Колпакова Г. С. Искусство Византии. Ранний и средний периоды. – СПб.: Азбука-классика, 2005.</ref>

=== Ранновизантийски период ===
* Ранновизантийски период, „Златен век“ на император [[Юстиниан I]], архитектура – храм [[Света София (Константинопол)|Света София]] в [[Константинопол]] и [[Равена|равенски]] мозайки от 6-[[7 век]]<ref>Отто Демус. Мозаики византийских храмов</ref>

==== Архитектура: храм „Света София“ ====
<gallery>
Luk Konstantyna 4DSCF0030.JPG
Hagia-Sophia-Laengsschnitt.jpg
Aya sofya.jpg
</gallery>

==== Мозайки от Големия дворец в Константинопол ====
Мозайката от пода на Големия дворец представлява случайно оцелели фрагменти от светското изкуство, процъфтяващо при двора на византийските императори. По мозайките може да се състави само частична представа за богатството и блясъка на това изкуство. От църковната живопис от V век на земята на Константинопол не е открито нито едно произведение.<ref>[http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29 Лазарев В. Н. История византийской живописи,с. 31]</ref>
<gallery>
Greatpalacemosaic.jpg
Byzantinischer Mosaizist des 5. Jahrhunderts 002.jpg
Istanbull - palasset - 13.jpg
Mosaic from imperial palace.JPG
</gallery>

==== Мозайки в Равена ====
<gallery>
Ravenna BW 4.JPG
Meister von San Apollinare Nuovo in Ravenna 002.jpg
Theodoric's Palace - Sant'Apollinare Nuovo - Ravenna 2016 (crop).jpg
Ravenna-apollinarenuovo01.jpg
Meister des Mausoleums der Galla Placidia in Ravenna 002.jpg
Meister des Mausoleums der Galla Placidia in Ravenna 001.jpg
Ravenna 1978 079.jpg
Meister von San Vitale in Ravenna 002.jpg
Justinian mosaik ravenna.jpg
Three Magi mosaic - Sant'Apollinare Nuovo - Ravenna 2016.jpg
</gallery>

==== Кавалетни икони: Енкаустика ====
Сред иконите на VI–VII век с най-добро качество са иконите, изпълнени с [[Енкаустика|енкаустична]] техника, която е наследена от християнските художници от античните майстори. Няколко такива икони може да бъдат отнесени още към VI век. Това са „Апостол Петър“ и „Богородица с Младенеца и светиите Теодор и Георги“ от [[Синайски манастир|синайски манастир „Св. Екатерина“]], а така също и „Богородица с Младенеца“ и „Йоан Предтеча“ от [[Музей за западно и източно изкуство]] в [[Киев]]. Всички са изписани в свободен живописен маниер. В трактовката на сочни форми се чувства жива връзка с античното изкуство.

На синайските икони зад фигурите са изобразени ниши, имитиращи олтарни [[Апсида|апсиди]], така иконния образ не се откъсва от реалното архитектурно обкръжение. Иконата на Богородица и светците Теодор и Георги е заимствана от монументална композиция, украсяваща върха на апсида. Но това, което в църквата е разгърнато на широко, на иконата е заключено в тесен правоъгълник. Високото качество на рисунъка и чисто византийски облекла на светците дават аргумент да се счита, че синайските икони са от Константинополската школа. С тази школа са свързани по стил иконата на Богородицата от Киев и иконата на апостол Петър от Синай.

Иконата на Предтечата заема особено място. Тя се отличава със своя реализъм. Особено изразително е лицето на Йоан Предтеча. Не е изключено, това да е работа на александрийски майстор.
<gallery class="center">
Encauistic ukraine.jpg|Богородица, Киев
Encaustic Virgin.jpg|„Богородица с младенеца и светии Теодор и Георги“ от синайски манастир „Св. Екатерина“
Petersinai.jpg|Св. Петър
John kiev.jpg|Йоан Кръстител, Киев
</gallery>

=== Иконоборчески период ===
[[Файл:Irenekirken.jpg|мини|205x205px|Кръстът в нартекса, типичен пример за иконоборческо изкуство]]
През VIII – началото на IX век император [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] ([[717]] – [[741]]), основател на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]], издава Едикт за забраната на иконите. Този период получава названието „Тъмно време“ – по аналогия със сходното развитие в [[Западна Европа]].

=== Македонски ренесанс ===
* Периодът на [[Македонски ренесанс]] е [[867]] – [[1056]] г. Прието е да се счита за класическия период на византийското изкуство. През [[11 век]] е достигнат най-голям разцвет.

==== Мозайки от храм Света София ====
<gallery>
Christ Pantocrator Deesis mosaic Hagia Sophia.jpg|Христос-Пантократор
Hagia Sophia Constantinople Angel.jpg|Архангел Гавриил
Apse mosaic Hagia Sophia Virgin and Child.jpg|Мозаечно изображение на Богородица в апсидата
Johnchrysostom.jpg|[[Иоан Златоуст]]
Hagia Sophia Imperial Gate mosaic 2.jpg|Император Лъв VI коленичил пред Исус Христос
</gallery>
<gallery caption="творби на [[Македонски ренесанс]]" class="center">
Meister_der_Rolle_des_Josua_001.jpg|
HosiosLukas.jpg|Свети Лука (Дистомо)
Triptych_Harbaville_Louvre_OA3247_recto.jpg|Триптих, [[Лувър]]
Paris_psaulter_gr139_fol1v.jpg|Парижки псалтир
Veroli_casket_front.jpg|Ковчеже Вероли, 900 – 1000 г.
Basilios_II.jpg|Миниатюра от Псалтир на Василий II
</gallery>

=== Комнинов период ===
Това е период на консервантизъм при императорите от династия [[Комнини]] (1081 – 1185). От друга страна Комнините са покровители на изкуството и при тяхната поддръжка византийските художници рисуват по емоционални образи. Във втората половина на XI век при иконописа аскетизма се сменя с класическата форма и хармоничност на образа. Появява се и ново течение, склонно да наруши класическата уравновесеност и хармония в посока на спиритуализация на образа – т. нат. „Комнинов маниеризъм“.
<gallery perrow="5" widths="150px" heights="150px">
Crucifixion Icon Sinai 12th century.jpg|„Разпятие“, синайска икона от 12 век
Annunciation synay.jpg|Благовещение, ХII век, Синайски манастир
Mosaik-Ikone Christus der Barmherzige.jpg|Христос Пантократор, икона от мозайка,
Grigorii chudotvoretz.jpg|Свети Георги. XII в. [[Eрмитаж]]
</gallery>
През втората половина на XI век възникват знаменитите мозайки в Дафни. Те са свързани с традициите на късномакедонското изкуство, като се подчиняват на същата декоративна схема, както и мозайките от първата половина на XI век. В купола е представен Христос Пантократор, в барабана шестнадесет пророка, в [[апсида]]та седящата на трон Богородица, в страничните стенни ниши – фигурите на стоящи архангели, в жертвеника – [[Йоан Кръстител]] с [[Аарон (Библия)|Аарон]] и [[Захарий]], в диаконника – св. Николай с Григорий Агригентски и Григорий Чудотворец. Горните части на стените на [[Трансепт|трансепта]] са запълнени със сцени от живота на Христос и Мария, разгърнати по движението на часовниковата стрелка. Изходна точка се явява сцената на ''Рождество Богородично'' в северния трансепт, след това следват ''Благовещение'' и ''Рождество Христово'', ''Поклонението на влъхвите'' и ''Сретение'' в южния трансепт, Кръщение и Преображение, ''Възкресение на Лазар'' в северния [[трансепт]]. Оттук продължава на по-ниско ниво отново обхождащи [[наос]]а в кръгово направление – [[Влизане в Йерусалим|''Влизане в Йерусалим'']], [[Разпятие (изкуство)|''Разпятие'']], [[Съшествие в ада|''Съшествие в Ада'']] и ''Уверението на Тома'' в северния и южния трансепт. Над входната врата е изобразено ''Успение'', а в южната част на притвора сцени от живота на Мария: ''Моление на Ана, Благовестяване на Йоаким, Благовещение на свещениците, Въведение в храм''. В северната част на притвора са поместени отделни сцени от живота на Христа: ''Целувката на Юда, Умиване на краката, Тайната вечеря''. Сводовете и стените са украсени също и с многочислени фигури на старозаветни персонажи и бащите на църквата, полуфигури на мъченици и други светци.<ref name="icon-art.info">[http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29 Лазарев В. Н. История византийской живописи]</ref>
<gallery caption="мозайки Дафни" class="center">
Daphni.jpg|
Meister von Daphni 001.jpg|
Meister von Daphni 003.jpg|
Anastasi Dafnis.jpg|
Hand of god and holyspirit Dafni monastery.jpg
</gallery>

=== Палеологов ренесанс ===
Периодът на [[Палеологов ренесанс]] е възраждане на елинистичните традиции ([[1261]] – [[1453]]). В тази епоха скъпо струващата [[мозайка]] все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата [[Църква Хора (Константинопол)|църква „Хора“]], като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от [[Палеолог]]овата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква).<ref name=autogenerated1>[http://www.byzantium.ru/arts.php?id=4 История Византии (Культурный аспект) / Искусство Византии / Византия – культура, история и искусство]</ref>

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе [[Теофан Грък]].

Мозайката „[[Дейсис]]“ е създадена по време на управлението на Палеолозите.<ref>Димов, Г. Културните и политически взаимоотношения между Византийската империя и кралство Англия през XI-XII век. – В: История, год. XX, кн. 5, 2012, 395-408.</ref>
<gallery>
Deesis mosaic Hagia Sophia.jpg|Мозайка „Дейсис“ (общ вид), храм „Света София“ в Истанбул
Byzantinischer Mosaizist des 12. Jahrhunderts 002.jpg|Мозайка „Дейсис“ (фрагмент)
Christ Pantocrator Deesis mosaic Hagia Sophia.jpg|Мозайка „Дейсис“ (фрагмент)
Byzantinischer Mosaizist des 12. Jahrhunderts 001.jpg|Мозайка „Дейсис“ (фрагмент)
</gallery>

== Архитектура на Византия ==
{{Main|Византийска архитектура}}

== Иконопис ==
[[Файл:Vladimirskaya.jpg|мини|Владимировска икона (начало XII век, Константинопол)|269x269пкс]]
Иконописът във Византийската империя е крупно художествено явление в източнохристиянския свят. Византийската художествена култура става родоначалник на няколко национални култури (например древноруската), но също оказва влияние на иконописа на другите православни страни: Сърбия, България, Македония, Русия, Грузия, Сирия, Палестина, Египет. Така под влияние на Византия се намира и културата на Италия и особено Венеция.<ref name="icon-art.info"/> Важно значение за тези страни имат не само византийските иконографии, но и възникващите във Византия на нови стилистически течения.

== Скулптура на Византия ==
За религиозни цели скулптурата е използвана умерено от самото начало, тъй като Източната църква винаги е гледала неблагосклонно на статуите, считайки поклонението им по някакъв начин за идолопоклонничество, и ако преди 9 век кръглите фигури са все още приемливи във византийските храмове, то от с декрет на Никейския събор от 842 г. те са напълно елиминирани от тях. По този начин основното поле на дейност за скулптурата е закрито и тя трябва да изпълнява само саркофази, декоративни релефи, малки диптихи, дадени от императори на сановници и църковни йерарси, подвързии на книги, съдове и др. Материалът за малки занаяти от този вид е в повечето случаи [[слонова кост]].

== Мода във Византия ==
{{раздел-мъниче}}
<gallery class="center">
Sanvitale03.jpg|Император Юстиниан със свитата си
Arian Baptistry ceiling mosaic - Ravenna.jpg|
SanVitale12.jpg|Императрица Теодора със свитата си
</gallery>

== Мозайка ==
{{Main|Византийска мозайка}}
Основната техника на византийските мозайки е предимно директен мозаечен комплект, при който елементите са подредени с обратната страна на постоянна основа. Директният набор в древни времена се извършва директно върху мястото на мозаечната композиция, независимо дали става дума за пода или стената на жилищна или обществена сграда: върху равен слой от фиксиращата маса се прави скица и след това се правят парчета смалта, притиснати в масата.

Смалтовите композиции се отличават с голямо разнообразие от цветове, яркост, игра на светлина на повърхността. Основната художествена характеристика на византийската мозайка е великолепният златен фон, блещукащ както на естествена светлина, така и на светлина от свещи. Техниката на изработване на контурите на мозаечните фигури става задължителна за византийските майстори. Контурът е разположен в един ред кубчета и елементи от страната на фигурата или предмета, а също и в един ред - от страната на фона. Гладката линия на такива контури придава яснота на изображенията на трептящ фон. Разнообразието от налични нюанси придава на мозаечното изображение живо измерение. Повечето от мозаечните пана изобразяват библейски сцени и християнски истории. Византийската зидария е предназначена да възприема изображението от голямо разстояние - картините са някак неравномерни, „кадифени“ нюанси и текстури, което „съживява“ създадените изображения.

По време на разцвета на Византийската империя мозайките стават основен елемент от художествената украса на катедрали, гробници и базилики, но по-късно, поради високата цена, мозайките са заменени от [[Стенопис|фрески]].

<gallery>
Файл:Christ Hagia Sofia.jpg
Файл:Byzantinischer Mosaizist des 13. Jahrhunderts 001.jpg
Файл:Meister von San Vitale in Ravenna 002.jpg
Файл:Justinian mosaik ravenna.jpg
Файл:Ravenna BW 4.JPG
Файл:Meister von San Apollinare Nuovo in Ravenna 002.jpg
Файл:Theodoric's Palace - Sant'Apollinare Nuovo - Ravenna 2016 (crop).jpg
Файл:Meister des Mausoleums der Galla Placidia in Ravenna 002.jpg
Файл:Meister des Mausoleums der Galla Placidia in Ravenna 001.jpg
Файл:Three Magi mosaic - Sant'Apollinare Nuovo - Ravenna 2016.jpg
</gallery>

== Декоративно-приложно изкуство ==
[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest.JPG|мини|250px|Корона на [[Константин IX Мономах]], XI век]]
Наред с резбарството процъфтява металообработката, която се изпълнява чрез ковани или лети произведения с умерен [[Релеф (скулптура)|релеф]]. Византийските художници правят на медната повърхност само контур като слагат в него друг метал, сребро или злато. 

Особено изкусни са византийските майстора с [[емайл]]ираните изделия. Великолепен образец на византийското емайлово дело, представлява знаменитата ''Pala d’oro'' (златен олтар) – малък иконостас с миниатюри, украсяващ главния олтар във венецианската църква „Св. Марко“.

Успоредно с резбата процъфтява обработката на метали, от които се изработват релефни или отлети произведения с умерен [[Релеф (скулптура)|релеф]].<ref>Димов, Г. Ранновизантийско сребърно блюдо от с. Светлен (Поповско) – В: Сборник с доклади от VIII национална научна конференция на тема „Поломието – находки, събития и личности“ ИМ Попово, В. Търново, 2016, 741-760.</ref> Византийските художници най-накрая стигат до точката, в която изобщо започват да се справят без релеф, както например в бронзовите врати на църквите, създавайки само леко задълбочени контури върху медна повърхност и полагайки ги с друг метал, сребро или злато. Към тази категория произведения, наречени ''agemina'', принадлежат забележителните врати на римската базилика [[Сан Паоло фуори ле Мура|Сан Паоло Фуори ле Мура]], които са унищожени по време на пожара през 1823 г. и принадлежат на вратите в катедралите в [[Амалфи]] и [[Салерно]] близо до Неапол. Освен вратите, по същия начин са изработвани  престоли, обкови за [[Евангелие|Евангелия]], реликварии за [[мощи]] и т. н. Във всички подобни произведения византийското изкуство се опитва да избегне изпъкналостта, заменяйки релефа или с агеминална работа, или с ниело, или с емайл, като се грижи най-вече за лукса и за възможно най-голямото използване на скъпоценни камъни.<ref>{{Cite web|url=http://visart.info/ART/RANSRED.htm|title=РАННЕХРИСТИАНСКОЕ II-IV вв|author=Медиаэнциклопедия ИЗО|work=|date=|publisher=}}</ref>

Византийските занаятчии са особено опитни в [[Емайл|емайлираните]] съдове, които могат да бъдат разделени на две разновидности: обикновен емайл (émail champlevé) и преграден емайл (émail cloisoné). При първия с помощта на нож се правят вдлъбнатини върху повърхността на метала по образец и в тези вдлъбнатини се изсипва прах от оцветено стъкловидно вещество, което след това се стопява на огън и се залепва здраво за метала; във втория моделът върху метала е обозначен с тел, залепена към него, а пространствата между получените прегради са запълнени със стъкловидно вещество, което след това получава гладка повърхност и е прикрепено към метала заедно с телта чрез топене. Най-великолепният пример за византийска емайлова работа е известният Pala d'oro (Златен олтар) - вид малък иконостас с миниатюри в техниката на cloisonné емайл, който украсява главния олтар във венецианската катедрала „Св. Марк“.[[Файл:Diptych Barberini Louvre OA3850.JPG|мини|292x292px|Триумфът на [[Юстиниан I]]<br />([[Диптих Барберини]], [[VI век]])]]

<gallery>
Wedding ring Louvre AC924.jpg|Златен брачен пръстен, VII век
Byzantine - Pair of Earrings - Walters 57560, 57561 - Front Back.jpg|Обици, ок. 600 г.
Medallion St Demetrios Louvre OA6457.jpg|Медальон от емайл, ок. 1100 г.
Meister des Reliquienkreuzes von Cosenza 002.jpg|Кръст реликварий, XII век
Pantocrator, lazurite (10-14 c., Kremlin museum) 01 by shakko.jpg|Иисус Пантократор, резба по лазурит
Diptych Areobindus Louvre OA9525.jpg|Диптих на Флавий Ареобинд (506 г.) от поредицата консулски диптихи
Meister von Torcello 002.jpg|
Triptych Harbaville Louvre OA3247 recto.jpg|Триптих Арбавил, слонова кост
GallaPlacidia.JPG|Медальон с изображение на [[Гала Плацидия]]
Byzantinischer Mosaizist des 13. Jahrhunderts 001.jpg
Constantinople Theodosius base NW.jpg|Детайл от основата на Теодосиева колона
Byzantine ivory 801.jpg|„Св. Архангел Михаил“, слонова кост
</gallery>

== Източници ==
<references />{{Превод от|ru|Искусство Византии|124905639}}
{{Портал|Изкуство}}
[[Категория:Изкуство на Византия| ]]