История на Дубровник
Историята на Дубровник като селище датира от неолита до наши дни.[1]
Създаване на Дубровник
[редактиране | редактиране на кода]
Според Константин Порфирогенет, Рагуза е основана от романизовани бежанци от римския град Епидавър (днес Цафтат).[2]
Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век.[3] В съседство на морлашкия Лаус, живеели сръбските племена /по едноименните области/ – захумляни, тревлуняни и конавляни. Явно сърбите надделели над власите в градските дела.[4]
През 10 век градът се еманципира, сдобивайки се с епископ, администрация и автономия. При похода в Далмация на цар Самуил Дубровник е възприет като вражески и е опожарен.[5][6] Като част от т.нар. Албания Венета, Дубровник традиционно никога не е влизал в състава на първото сръбско кралство Зета.[7][8]
Византийски, венециански и сръбски власти
[редактиране | редактиране на кода]От 11 век Дубровник изгражда флот, за който има данни, че се сражава под знамето на Византия и редом с норманите от южна Италия – срещу сарацините в Адриатика. През 12 век Дубровник се утвърждава като морски-търговски център. През 1169 г. сключва договор с Пиза, последван и от търговски споразумения с други италиански градове-държави. Явно тези му контакти и взаимен обмен, отварят перспективата на бъдещото развитие пред Дубровник.[9]
През 1333 г. цар Стефан Душан предава град Стон с полуостров Пелешац на Дубровник.[10] и остров Млет[11][12]
Дубровнишка република
[редактиране | редактиране на кода]
След 1526 г. Дубровник като търговски посредник между Османската империя[13] Последният сръбски данък датира от 1804 г.[14]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Željko Rapanić, Arheološka istraživanja nakon potresa i počeci Dubrovnika, Obnova Dubrovnika 1979 – 1989, Dubrovnik. 1989. pp. 339 – 345
- ↑ Željko Rapanić, Arheološka istraživanja nakon potresa i počeci Dubrovnika. У: Obnova Dubrovnika 1979 – 1989, Dubrovnik. 1989. pp. 339 – 345
- ↑ PRÊTRE DE DIOCLEE Ragusa
- ↑ PRÊTRE DE DIOCLEE Ragusa
- ↑ Срђан Пириватрић, „Самуилова држава. Обим и карактер“, Византолошки Институт Српске Академије Наука и Уметности, Посебна Издања, Књига 21, Београд, 1997, 182 – 183.
- ↑ Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331
- ↑ Срђан Пириватрић, „Самуилова држава. Обим и карактер“, Византолошки Институт Српске Академије Наука и Уметности, Посебна Издања, Књига 21, Београд, 1997, 182 – 183.
- ↑ Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331
- ↑ Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331
- ↑ Peter F. Sugar: Southeastern Europe Under Under Ottoman Rule, 1354 – 1804, University of Washington Press. 1983. ISBN 978-0-295-96033-3.
- ↑ A Short History of the Yugoslav Peoples, Cambridge University Press. 1985. ISBN 978-0-521-27485-2.
- ↑ OLE J Benedictow: The Black Death, 1346 – 1353, Boydell & Brewer. 1973. ISBN 978-0-85115-943-0.
- ↑ Povijest Hrvatske, Rudolf Horvat
- ↑ Međunarodni znanstveni skup: FRANCUSKA UPRAVA U DUBROVNIKU (1808. – 1814.), архив на оригинала от 3 септември 2014, https://web.archive.org/web/20140903101956/http://www.caas.unizg.hr/skupovi/skupovi/57/FRANCUSKA%20UPRAVA%20U%20DUBROVNIKU%20-%20PROGRAM.doc, посетен на 29 ноември 2015
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Harris, R: Povijest Dubrovnika, Golden marketing, Zagreb, 2006 г.