Направо към съдържанието

Йежи Новошелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йежи Новошелски
Jerzy Nowosielski
полски художник и сценограф
Портрет на Йежи Новошелски
(художник: Збигнев Кресовати)
Роден
Краков, Полша
Починал
Краков, Полша
ПогребанКраков, Полша

Националност Полша
Кариера в изкуството
АкадемияАкадемия за изящни изкуства „Ян Матейко“
УчителиСтанислав Камоцки,
Еугениуш Айбиш
Направлениеиконопис
Професияхудожник, сценограф, педагог
Член начлен на Полската академия на науките
Семейство
БащаСтефан Новошелски
(1884 – 1968)
МайкаАнна Халендер
(1883 – 1960)
СъпругаЗофия Гутковска
(1922 – 2003)
Йежи Новошелски в Общомедия

Йѐжи Новошѐлски (на полски: Jerzy Nowosielski) (роден на 7 януари 1923 г. в Краков, умира на 21 февруари 2011 г. в Краков) е полски художник, сценограф, философ и православен теолог. Смятан за един от най-известните съвременни полски иконописци.

Майка му е католичка, а баща му – уният. През 1940 г. започва да учи в Staatliche Kunstgewerbeschule Krakau (Държавно училище за художествени занаяти) при проф. Станислав Камоцки.

В годините 1942 – 1943, по време на своя новициат, следва иконопис в униятски манастир близо до Лвов. След като се завръща в Краков е свързан с кръга на бъдещата Краковска група. През годините 1945 – 1947 учи в Академията за изящни изкуства в Краков при проф. Еугениуш Айбиш. На I изложба за съвременно изкуство в Краков представя свои картини в стил геометрична абстракция.

В началото на своята артистична кариера е асистент на Тадеуш Кантор и е под влиянието на Тадеуш Бжозовски. В периода на соцреализма се занимава със сценография. Първата му изложба е през 1955 г., веднага след това представя Полша на биеналето във Венеция (1956) и Сао Пауло (1959).

Гробът на Новошелски в Краков

От 1976 г. е професор в Академията за изящни изкуства в Краков и член на Полската академия на науките и Краковската група (артистично студентско сдружение).

През 1996 г. заедно със съпругата си основава Фондация Новошелски, чиято цел е да подкрепя изключителните постижения на полската култура като отпуска стипендии и годишни награди.

Йежи Новошелски е погребан на 26 февруари 2011 г. на гробищния парк Раковицки в Краков.

Още от ранна възраст Йежи Новошелски е впечатлен от източното православие, в което е възпитаван (първоначално като уният, после като православен). Със своя неповторим почерк рисува икони и стенописи, както в православни и униятски, така и в католически храмове. Смята се за зограф и светски художник, който разработва почти всякакви сюжети – от композиции и актове, до пейзажи и натюрморти.

Иконописи на професора красят например Гръкокатолическата катедрала във Вроцлав, църквата „Въздвижение на Светия Кръст“ в Гурово Илавецке, параклиса на Духовната семинария в Люблин и много други. Автор е също така и на теоретичните разработки за иконите и живописта: „Wokół ikony. Rozmowy z Jerzym Nowosielskim“ (1985) и „Inność prawosławia“ (1991).

  • Награда на Министъра на културата и изкуството I степен (22 юли 1973 г.)
  • Награда на името на Ян Цибис (1988 г.)
  • Командорски кръст на Ордена на възродена Полша (1993 г.)
  • Голям кръст на Ордена на възродена Полша (7 януари 1998 г.)
  • Награда „TOTUS“ в категорията „За заслуги в сферата на християнската култура“ (2000 г.)
  • Доктор хонорис кауза на Ягелонския университет (2000 г.)
  • Златен медал „За заслуги в културата Gloria Artis“ (2008 г.)

На 11 май 2012 в Президентския дворец във Варшава е отворена зала Йежи Новошелски, в която са достъпни за гледане 10 произведения на художника.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jerzy Nowosielski в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​