Йонима
Йонима (на албански: Gjonima) е благороднически род от средновековното Албанско кралство.
В различните източници фамилното име на рода е отразено като Gonoma, Guonimi, Gjonëmi, Ghionoma[1], Jeonima, Jonema, Geonima[2].
Наследствените земи на Йонима се намирали в района на Лежа, Северна Албания. Родът се споменава през XIII-XV век.
Първият член на семейството е отбелязан в началото на XIII век като васал на Димитри Прогон в княжеството Арбанон.[3]
Друг член на семейството, Владислав Йонима, се споменава през 1306 г. с титлата жупан, докато е в служба на сръбския крал Стефан II Милутин. Католик, той е признат от папата за владетел на земите около Лежа през 1319 г. Владислав Йонима получава титлата „граф на Дукля и на морска Албания“.[4]
В края на XIV век родът Йонима отново се появява в източниците, когато Димитър Йонима става господар на областта между Мат и Лежа. Той се бори за надмощие за територията от двете страни на река Дрин с представителите на рода Дукагини.[5] През 1402 г. Димитър Йонима е васал на османците и воюва на страната на Баязид I в битката при Анкара.[6]
В началото на XV век Шуфадай (важен някогашен пазар на Адриатическо море, близо до Лежа) е притежание на рода Йонима (1428 г.), след което попада под контрола на Гьон Кастриоти.[7]
През 1445 г. Стефан Йонима, бивш хайдутин, моли венецианския сенат да му върне предишните му владения и му е предоставено владението над село Куртес.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Valentini Z., Da Tirana al Matja, Tirana: Drini – Bollettino mensile del Turismo albanese, N. 2, 1 aprile 1941
- ↑ Regjistri i Kadastrës dhe i Koncensioneve për rrethin e Shkodrës 1416-1417, përgatitur nga Injac Zamputti, Tiranë: Akademia e Shkencave e Republikës Popullore Socialiste të Shqipërisë, Instituti i Historisë, 1977. fq. 263.
- ↑ Anamali, Skënder; Prifti (2002) (in Albanian). Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Botimet Toena. ISBN 99927-1-622-3 p. 267
- ↑ Schmitt, Oliver Jens (2001), Das venezianische Albanien (1392-1479), München: R. Oldenbourg Verlag GmbH München, p. 87, ISBN 3-486-56569-9, Vladislav Jonima, als Zupan, später als „Graf von Dioclea und Küstenalbanien"
- ↑ The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest Author:John Van Antwerp Fine Edition reprint, illustrated Publisher University of Michigan Press, 1994 ISBN 0-472-08260-4, ISBN 978-0-472-08260-5 p. 391
- ↑ The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest Author John Van Antwerp Fine Edition reprint, illustrated Publisher University of Michigan Press, 1994 ISBN 0-472-08260-4, ISBN 978-0-472-08260-5 p. 422
- ↑ Detelić, Mirjana (2007), Dušan T. Bataković (ed.), Epski gradovi, leksikon [Epic cities, a lexicon] (in Serbian), Belgrade: Balkanološki institut SANU, p. 253, ISBN 978-86-7179-040-6, OCLC 298613010, U blizini Lješa postojalo je trgovište Šufadaj ili Sufade čiji položaj danas nije moguće tačno utvrditi. Taj strateški važan trg blizu mora (budući daje bio dostupan brodovima) Venecija nije kontrolisala, iako je držala zemljišni pojas od Skadra do Lješa, uz Dračsa okolinom. Šufadaj je početkom XV v. bio u vlasti porodice Jonima, a 1428. u vlasti Jovana Kastriota
- ↑ Božić, Ivan (1979), Nemirno pomorje XV veka (in Serbian), Beograd: Srpska književna zadruga, p. 291, OCLC 5845972