Йордан Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Заимов
български езиковед
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областистория на българския език
Работил вИнститут по български език при БАН
Семейство
СъпругаВасилка Тъпкова-Заимова

Йордан Димов Заимов е български езиковед.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1921 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет. През 1950 г. се жени за Василка Тъпкова. Става професор по езикознание в Института по български език при БАН. Занимава се с проучвания в областта на българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика.

Умира на 11 декември 1987 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Местните имена в Пирдопско“ (1959 г.)
  • „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ (1967 г.)
  • „Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година“ (1970 г.)
  • „Местните имена в Панагюрско“ (1977 г.)
  • „Български именник“ (1988 г.)
  • „Български водопис. А-Й – том 1“ (2012 г., посмъртно)
  • „Български водопис. К-Р – том 2“ (2012 г., посмъртно)
  • „Български водопис. С – том 3“ (2021 г., посмъртно)
  • „Речник на съвременния български книжовен език“ (в 3 тома 1958 – 1959 г.), съставител,
  • „Български етимологичен речник. т. I – II“ (1971 – 1979 г.), съставител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Events.bg проф. Йордан Заимов - езиковед Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., events.bg.
  2. Йордан Заимов // Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. Посетен на 6 декември 2021.