Йосип Ости

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосип Ости
босненско-херцеговински и словенски поет
Роден
Починал
26 юни 2021 г. (76 г.)

Учил вСараевски университет

Йосип Ости (на босненски: Josip Osti) е известен словенски и босненско-херцеговински поет, писател и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1945 г. в Сараево, където завършва световна литература и философия във Философския факултет.

Работил е като редактор в издателство „Веселин Маслеша“, бил е директор на международния литературен фестивал „Сараевски дни на поезията“, секретар на Съюза на писателите на Босна и Херцеговина, председател на Съюза на преводачите на художествена литература в Босна и Херцеговина.

От 1990 г. живее в СловенияЛюбляна и Томай) като свободен автор или, както често самият той казва – от любов и онова, което напише и преведе.

Творчеството му, написано на езика на спомените му, както нарича своя босненски/хърватски език, а през последните години и на словенски език, включва над 20 стихосбирки, 5 белетристични произведения и 13 книги с есеистични, литературнокритически и публицистични текстове. Съставител е на много антологии на съвременната словенска и босненско-херцеговинска поезия и проза и преводач на около 90 книги и 15 пиеси на словенски автори. На словенски, италиански, хърватски/босненски, чешки, английски, полски, македонски, турски и български са публикувани около 40 превода на негови книги.

За литературната и преводаческата си дейност е отличаван с многобройни награди, сред които: наградата на Требинските вечери на поезията за най-добър поетически дебют в Босна и Херцеговина (1971), наградата на Съюза на преводачите на художествена литература в Босна и Херцеговина (1981 и 1985), международната награда „Виленица“ (1994), Вероникина награда (1999), наградата „Отон Жупанчич“ (2000), специалното международно признание за поезия Scritture di Frontiera (2005) и други.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Крадец на сънища (1971),
  • Salto mortale (1974),
  • Татуираният цигулар (1976)
  • Гръм от ясно небе (1978)
  • Умират и змиите, които са ни ухапали (1984)
  • Змийски пастир (1989)
  • Барбара и варварина (1990)
  • Пламък жар пепел и обратно (1991)
  • Любовен двор (за деца, 1993)
  • Сараевска книга на мъртвите (1993) (българско издание 2003)
  • Мечта върху трапеца (за деца, 1994)
  • Соломонов печат (1995)
  • Със старото злато на спомените (1997)
  • Крашки нарцис (1999)
  • Саванът на Вероника (2002)
  • Рана в сърцето – славей в раната (2002)
  • Вечността на мига (2003)
  • L'abero che cammina/Ходещо дърво (триезично издание, превод на италиански Йолка Милич, 2005)
  • Rosa mystica (2005])
  • Необикновени са всички любови (2006)
  • Ден и нощ на всекидневието (2007)
  • Между Коприва и Криж (2007)
  • Сенки от светулки (2007)
  • Томайска градина (2007)
Проза
  • Първо и мъжко (1966)
  • Отраснах с животни (1996, 1997)
  • Изчезна леденото вълшебство (1998)
  • Учител по любов (2005)
Книги с есета, литературнокритически и публицистични текстове
  • Полет край лампата (1986)
  • Евреите в Сараево и Босна (1993)
  • Сараево някога и сега (1993, 1994)
  • Живот и разказ (1994)
  • Меч и перо (1995)
  • Книга за книгите (1996)
  • Подземна катедрала (1996)
  • Радован Караджич – поет и/или престъпник (1996)
  • Лица, образи, пространства… (1996)
  • По следите на нишката на Ариадна (1996)
  • Звезда в прегръдките на младия месец (1999)
Антологии на словенската поезия и проза
  • Из съвременната словенска поезия (1988)
  • Градина с диви рози (1989)
  • Музите не мълчаха – стихове на словенски поетеси и поети за войната в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина (1999)
  • Антология на най-новия словенски разказ (2001)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]