Преглед на кода на Косовско-моравски говор

{{повече източници}}
{{POV}}
[[Файл:Dijalekti-Štokavskog-narečja.svg|мини|500px|Говори на територията на бивша [[Югославия]] (без Словения и Македония)]]
[[Файл:S. Srbija.pdf|мини|500п|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] по [[Йован Цвиич]] (1922)<br />
{{legend||1. розово и светло червено – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
{{legend||2. светло зелено – преселници от [[Косово]], [[Метохия]] и [[Призрен]]ско}}
{{legend||3. светло жълто – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}
{{legend||4. синьо – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}
{{legend||5. тъмно червено – [[Шопи|шопско]] или [[торлаци|торлашко]] население}}
{{legend||6. черни точки – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] – от [[Войводина]] основно}}
{{legend||7. сиво – [[власи]] – виж и [[власи в Сърбия]]}}]]
'''Косовско-моравският говор''' или '''косовско-ресавският говор''', среща се и като '''косово-моравски говор''' или '''косово-ресавски говор''', също и като '''левачки говор''', е крайно западно [[наречие]] на [[български език|българския език]]. Наречието е най-често определяно (класифицирано) като [[преходни говори|преходен говор]] между български и [[сръбски]], но по своите основни и съществени характеристики от [[фонетика|фонетично]], [[Морфология (езикознание)|морфологично]], [[синтаксис|синтактично]], [[суфикс]]ично и [[Реч|словно]] естество ([[речник]]ов фонд), наречието е българско, и е част от българската езикова територия.<ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 – 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска академия на науките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската академия на науките, София}}</ref><ref>{{cite book |title= История на българския език |year= 1919 – 1937 |publisher= Том I-III }}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга I, стр. 121 – 127}}</ref>

Косовско-моравският говор е част от т.нар. [[Балкански езиков съюз]].

== Име ==
Името си наречието носи по [[география|географски]] причини – предава най-съществените [[топоним]]ични характеристики на [[територия]]та, която обема. Това е днешно [[Косово]] и река [[Морава (река)|Морава]], ведно с най-значимия десен приток на реката – [[Ресава]], поради което понякога наречието е наричано също ''Косовско-ресавски говор''. Чрез името си наречието се отграничава от [[Призренско-тимошки говор|призренско-тимошкия говор]] на юг и изток от него. Наречието е определяно и като ''Левачки говор'', заради езиковия обхват на региона на [[Левач]] в северозападния край на долноморавската котловина в [[Поморавски окръг|Поморавския окръг]] на днешна Сърбия.

След обявяване [[независимост]]та на [[Косово]], наречието във връзка с географското си определяне, отново придобива регионално название ''моравски, ресавски или левачки говор''. Географски, наречието заема и част от южен [[Банат]] – района на [[Бела църква (Войводина)|Бела църква]], [[Вършац]], [[Ковин]], [[Панчево (град)|Панчево]], но [[Павле Ивич]] отделя този „северен говор“ в отделно наречие, назовавано [[смедеревско-вършецки говор]]и.

== Проучвания, граници, обхват ==
Говорната територия на наречието обхваща цялата територия на днешно [[Косово]] (с изключение на [[Северно Косово]]), както [[Поморавие]]то и [[Подунавие]]то от [[Източна Сърбия]]. По отношение на западната и северна граница на наречието има малки отлики у сръбските [[езиковед]]и, но те са несъществени. Западната и северната граница на наречието според [[Далибор Брозович]], преминава на територията на днешна [[Сърбия]] западно от [[Ибър (река)|Ибър]], след което се прехвърля по [[било]]то на [[Гледачки планини|Гледачките планини]], като обхваща цялата долноморавската котловина покрай Белград с по-голямата част от територията на [[Южнобанатски окръг]]. [[Павле Ивич]] е на мнението на Далибор Брозович за западната и северна граница на наречието, но отделя областта около [[Белград]] и [[Банат]]ската територия в отделно наречие – като обособен [[смедеревско-вършецки говор]]. [[Александър Белич]] слага западната граница на наречието по река Ибър, като изключва от говорното пространство на косовско-моравското наречие района на Белград и Банат. За сръбските езиковеди косовско-моравският говор е т.нар. ''старощокавски сръбски диалект'', независимо от обстоятелството, че езиковата територия на наречието се намира южно от южното [[йекавско наречие]] ([[зетско-южносанджакски говор]]) и източно от източното [[екавско наречие]] ([[шумадийско-войводински говор]]) на [[сръбски език|сръбския език]], и че [[логика]]та отрича преминаването на аналитичен в синтетичен говор (вярно е обратното: [[Език (езикознание)|езиците]] се развиват от синтетични в аналитични чрез отпадане на [[Падеж (граматика)|падежните]] форми).

Първият български езиковед, който обстойно изследва косовско-моравското наречие, е [[Кръстьо Мисирков]]. Следствие от езиковедското проучване, излиза през [[1898]] година студията му озаглавена ''„Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров“'' [http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html]. Преди Мисирковата студия излиза в [[Периодично списание]] изследване на косовско-моравския говор от [[Александър Теодоров-Балан]], озаглавено ''„Западните български говори“'' (през [[1886]] в кн. XIX – XX, стр. 146 – 213), а след това през [[1905]] и изследването от [[Стефан Младенов]] ''„За пограничните говори в Източна Сърбия“''. Относно западната граница на наречието, българските езиковеди нямат различия със сръбските – Мисирков я слага по [[вододел]]а между [[Сръбска Морава]] и Ибър и този между [[Колубара]] и Морава, а Младенов – на изток от Ибър и Колубара.

През [[1918]] година излиза и тематичната книга на [[Беньо Цонев]], озаглавена ''„Произход, име и език на моравците“'', в която той систематизира и обобщава проучванията си върху косовско-моравския говор след [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научната експедиция в Македония и Поморавието]] по време на участието на [[България в Първата световна война]].

== Характеристика ==
Косовско-моравският говор притежава своя специфична особеност, която не се среща в българския и сръбски книжовен език. Това е сливането ''ъ'' и ''ь'' в един тъмен звук ''ъ''.

Косовско-моравският говор се характеризира със следните особености (характерни и за призренско-тимошкия говор/и/):
# разнебитено склонение
# старинско ударение
# липса на квинтет
# отсъствие на инфинитив
# отсъствие на стара сравнителна степен
# старо междусъгласно краесрично ''л''
# по-честа употреба на определени глаголни форми.

=== Съпоставка с книжовния български и сръбски език ===
Косовско-моравският говор притежава следните еминентни български свойства спрямо сръбския език:
# няма стари падежи
# дателен падеж се изказва посредством ''на''
# старо неопределително наклонение липсва
# няма особена форма за сравнителна степен у прилагателните, а си служи с частицата ''по''
# ударението при изговора на думите пада върху последната сричка
# среднословното и крайното ''л'' е запазено
# липсва употреба на устно (лабиално) ''л'', като устните съчетания се изговарят ''йо''товано
# словното богатство е от български произход, като и изговорът е български
# употребата на член (постепенно отпада на северозапад)
# изговорът на ''ъ'' и ''ь'' е тъмен, като на северозапад постепенно се изяснява в ''а''.

Косово-моравският говор притежава и следните сръбски особености:
# изговор на {{кирилица|ѫ}} като ''у''
# родово различие в множествено число
# изговор на личното местоимение ''га'', вместо ''го''
# изговор на 1 лице, мн.ч. у глаголите ''мо'', вместо ''ме''.

Поради първата си и сръбска особеност, [[българска диалектология|българската диалектология]] класифицира косовско-моравския като български '''у-говор'''.

=== Самоопределяне ===
Самоопределянето на разговорния език като ''нашинско наречие'' (с изрази като: ''я ти вревим по нашински'' и ''он си говори по нашки''), среща сериозна съпротива у официозната сръбска (преди югославска) държавна езикова политика. Тази констатация, характерна и за говора на [[горани]]те, кара [[сърби]]те да намират и наричат косово-моравския говор за ''селјачки'', което е анахронизъм, тъй като езикът търпи развитие от синтетичност към аналитичност, а не обратното. Населението, което общува на косово-моравски говор, е известно като [[шопи|шопско]] и [[торлаци|торлашко]] и няма общо според езиковедите и диалектолозите със старото моравско население, известно от [[История на България|българската история]] като ''моравско'' – по [[славянски племена|славянското племе]] [[моравяни]] или ''моравци''. Това е така, защото по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] земите по сегашното косовско-моравско наречие са разнебитени, а след [[Карпошово въстание|Карпошовото]] и [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], на територията на говорния ареал на косовско-моравското наречие се заселват преселници от южните и източни български предели.

Поради у-говорния характер на наречието, самоопределянето в минало време на населението не е българи, а ''бугари'', като народните умотворения и предания на това население са назовани в [[сръбски земи|сръбските земи]] с [[етноним]]а „[[бугарщици]]“.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>

== Заключение ==
В тематичното си изследване (базирано основно върху проучванията от книгата на Александър Белич, озаглавена на сръбски ''„Дијалекти источне и јужне Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]]), Беньо Цонев намира на основата на богат фактологичен материал наречието за българско (теренни проучвания, както и стари ръкописи и надписи, пословици, поговорки, разкази, песни и други народни умотворения). Сравнителният езиков анализ, базиран върху трите фундаментални разлики между български и сръбски (фонетични, морфологични и синтактични), показва и отнася косовско-моравския говор към българския език. Цонев подчертава, че е невъзможно едно погранично наречие да не търпи влиянието на другия съседен език (особено и предвид родството на [[славянски език|славянските езици]]), тъй като то чисто географски се намира до него, влизайки в общение с езика на съседния [[народ]].

Това заключение за българския характер на косовско-моравския говор на Беньо Цонев се споделя и от Стефан Младенов. В излезлия през [[1929]] година капитален труд на видния езиковед ''„История на българския език“'', косовско-моравският говор е посочен като неразделна част от българската езикова територия.

По [[идеология|идеологически]] причини през тоталитарния период в България, косовско-моравският говор се включва в категорията ''преходни говори'',<ref>{{cite book |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |title= Българска диалектология |year= 1949, 1962 и 1968}}</ref> независимо от обстоятелството, че наречието не би имало как да не притежава някои особености, присъщи на сръбския език. Понастоящем косовско-моравският говор се е запазил относително обособен на територията на Република Сърбия, въпреки значителното влияние на [[официален език|официалния]] сръбски език в държавата. През 1993 година, в писмо до известния [[учен]]-славист от [[Бернски университет|Бернския университет]] [[Роберт Ходел]], сръбският писател [[Драгослав Михайлович]] обрисува съвременното състояние с отношение на официалните власти в [[Сърбия]] към косовско-моравското наречие:
{{цитат|„Венецът на Петрия“ е писан на диалект, който се говори в Централна Сърбия, наречен косовско-ресавски. Това е народен говор, който не представлява стандартния книжовен език, което означава, че от гледна точка на науката за езика е дисквалифициран като „неспособен“ за общуване и художествено изразяване (аз, разбира се, не мисля така). Също така се подразбира, че не е „измислен“ в писателската „лаборатория“, а съществува като сравнително оформен в езиковата практика. На него говореха всички мои близки в детството и първата ми младост, чак докато не напуснах родния си край, затова донякъде наистина може да се определи като език на моята баба, макар разбира се, в никакъв случай да не е само неин.|<ref>[http://www.balkani.eu/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004152306 Михайлович, Драгослав. В затворите минах през голяма езикова школа]</ref>}}

== Историко-етнографско обобщение ==
Кръстьо Мисирков въз основа на [[лингвистика|лингвистичния]] [[анализ]] на езика и историческите данни, извежда следните обобщения:
# съвременните сръбски славяни от моравско наречие са по-близки до българските славяни, отколкото до сърбо-хърватите;
# прадедите на моравските славяни са били по-близки до ония славяни, от които по-после се образува българският народ;
# [[Рашка (държава)|средновековото славянско царство]], основано от [[Стефан Неманя|Неманя]], и разширено от приемниците му, което е наричано сръбско, е било образувано от племена по-близки до ония славяни, от които бе образувано [[Първа българска държава|българското царство]], отколкото до сърбо-хърватските племена;
# в [[Сръбско царство|сръбското царство]], сръбска е била само [[династия]]та на [[Неманичи|Неманя]] *този извод не е верен – виж [[произход]] на [[Стефан Душан]] и [[Стефан Урош]];

След обобщението Мисирков изразява надежда, че по-близкото запознаване с моравското наречие и сравнителното му изучаване с македонското и шопско наречие, ще доведат до най-верни понятия за съвременната и историческата етнография на славянския мир.<ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга I, стр. 121 – 127}}</ref>

== Литература ==
[[Файл:Штокавские-диалекты.png|мини|500px|{{икона|ru}} Разпространение на косовско-моравския говор на политическата карта на Сърбия]]
В [[период]]а до [[Първа световна война|Първата световна война]], единственото тематично проучване на чужд учен (от небългарски и несръбски [[произход]]) върху косовско-моравския говор е на [[шведи|шведския]] [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[Немски език|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“'', Wien, 1903, което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките'' на [[Австро-Унгария]].

== Карта ==
[[Файл:Shtokavian Subdialect en.png|мини|400px|Карта на наречията в бивша [[Югославия]] (без [[Северна Македония]] и [[Словения]])]]

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Преходни говори]]

== Външни препратки ==
* [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm Граници и обхват на косовско-моравския говор според Далибор Брозович] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110707053959/http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm |date=2011-07-07 }}
* [http://www.srpskidespot.org.rs/Mape/DijalektiStokavskogNarecja.htm Граници и обхват на косовско-моравския говор според Павле Ивич]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* [http://www.balkani.eu/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004152306 В затворите минах през голяма езикова школа]

{{Български диалекти}}
{{Портал|Българска диалектология}}

[[Категория:Сърбохърватски диалекти]]
[[Категория:Езици в Сърбия]]