Кримска платформа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емблема на Кримската платформа

Кримската платформа (на украински: Кримська платформа, на кримскотатарски: Qırım platforması, на английски: Crimea Platform) е международен формат за консултации и координация на действията на международните партньори на Украйна с цел противодействие на последиците и заплахите от окупацията на Крим от Руската федерация и в крайна сметка връщането на полуострова под контрола на Украйна.[1]

През 2020 г. Министерството на външните работи на Украйна разработва концепцията за Кримската платформа по инициатива на президента на страната Володимир Зеленски и започва да консолидира световната подкрепа за нея, като кани партньори да участват в нейната учредителна Среща на върха и в по-нататъшната работа.[2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на Кримската платформа ще се осъществява в 5 приоритетни направления:

  1. консолидиране на международната политика за непризнаване на промяната на статута на Крим;
  2. ефективността на санкциите, тяхното засилване и блокиране на заобиколни пътища;
  3. защита на правата на човека и международното хуманитарно право;
  4. осигуряване на сигурността в Азово-Черноморския регион и извън него, защита на принципа на свобода на навигацията;
  5. преодоляване на екологичните и икономическите последици от окупацията.[3]

Дейността на Кримската платформа се провежда на няколко нива: междуправителствено, парламентарно, експертно.[4]

Подкрепа[редактиране | редактиране на кода]

Групи за подкрепа на Кримската платформа, създадени от Върховната рада на Украйна в сътрудничество с Парламентарната асамблея на НАТО, в парламентите на Латвия и Литва.[3]

На 6 август 2021 г. в Киев се провежда учредителният форум на Експертната мрежа на Кримската платформа.[5] Към него се присъединяват над 200 украински и чуждестранни независими експерти и учени от 33 държави.[6]

Мрежата ще осигурява непрекъснат мониторинг и задълбочен анализ на ситуацията на окупирания Кримски полуостров и в региона на Черно и Азовско море, ще разработва предметни идеи и предложения относно приоритетни направления в дейността на Кримската платформа, както и ще предоставя експертни препоръки относно националната и международната политика по деокупация на Крим.[7] Специално внимание ще бъде обърнато на въпроса за кримските политически затворници на окупирания полуостров.[8]

Учредяване[редактиране | редактиране на кода]

Учредителната среща на върха на Кримската платформа се провежда в Киев на 23 август 2021 т.[3]

На Срещата на върха се изказват президентът на Украйна Володимир Зеленски,[9] Председателят на Върховната Рада Дмитро Разумков,[10] Министър-председателят Денис Шмигал,[11] лидерът на кримскотатарския народ Мустафа Джемилев,[12] ръководителите на чуждестранни делегации[12] и представителят на експертната мрежа на Кримската платформа Олга Скрипник.

По време на Срещата на върха се провеждат 4 панелни дискусии по следните теми:

  1. Политика на непризнаване и санкциите
  2. Предизвикателствата за сигурността
  3. Защита на правата на човека във временно окупирания Крим
  4. Възстановяване на правата на кримскотатарския народ[13]

Учредителната среща на върха участниците приема окончателната Съвместна декларация.[14]

Срещата на върха става най-голямото международно политическо събитие, организирано от Украйна.[15]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

46 държави[13] и международни организации вземат участие в учредителната среща на върха на Кримската платформа на 23 август в Киев. Сред тях:

Делегати на учредителната среща на върха
  • ЕС и НАТО (като организации)
  • всичките 7 държави от Групата на 7-те (Г-7)
  • всичките 27 държави от ЕС
  • всичките 30 държави от НАТО
  • 3/4 от държавите в Европа
  • държавите от Люблинския триъгълник (Украйна, Полша, Литва)
  • държавите от Асоциираното трио (Украйна, Грузия, Молдова)
  • всички съседни на Украйна държави (без Беларус и Русия)
  • държави от 4 континента

Декларация[редактиране | редактиране на кода]

Според резултатите на учредителната среща на върха държавите участнички одобряват окончателната съвместна декларация. В документа се посочва:

  • да се създаде Международната Кримска платформа като консултативен и координиращ формат за мирното прекратяване на временната окупация на Крим от Русия,
  • да се продължи политиката на непризнаване на незаконната анексия на Крим от Русия,
  • да се обмисли въвеждането на допълнителни „политически, дипломатически и ограничителни мерки“ срещу Русия, „ако това е предвидено от правната система на всеки Член на Платформата и в съответствие с подходящи процедури, когато е необходимо и ако действията на Русия изискват това“,
  • да се противодейства на нови предизвикателства и хибридни заплахи, причинени от продължаващата милитаризация на Крим,
  • да се призове Русия да изпълни задълженията си като държава-окупатор в съответствие с нормите на международното хуманитарно право,
  • да се изиска от Русия незабавно да прекрати всички нарушения на човешките права и злоупотребите срещу жителите на Крим и да осигури пълен и безпрепятствен достъп до Крим за мониторинговите механизми на правата на човека и правозащитници,
  • да се използват подходящи механизми на ООН, Съвета на Европа, ОССЕ, други международни и регионални организации за решаване на въпроси, свързани с временната окупация,
  • да се разгледа възможността за подкрепа на икономически, инфраструктурни и екологични проекти за развитието на региони на Украйна, граничещи с временно окупирания полуостров Крим,
  • да се признае ролята на националните парламенти в противодействието на временната окупация на Крим и се насърчава координирането на дейностите относно Крим между националните парламенти, както и в междупарламентарните асамблеи.

Участниците в Кримската платформа очакват връщане в Украйна на временно окупираните територии на Крим и Севастопол и възстановяване на автономния им статут и призовават Руската федерация да участва конструктивно в Международната кримска платформа, насочена към спирането на временна окупация на полуострова.

Декларацията е отворена за присъединяване.[16]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ crimea-platform.org
  2. ↑ МЗС України розробило "Стратегію деокупації Криму" // ua.interfax.com.ua. Посетен на 26 ноември 2021 г.
  3. ↑ а б в crimea-platform.org
  4. ↑ Виступ першої заступниці міністра Еміне Джапарової на Всеукраїнському форумі «Україна 30. Міжнародна політика» | Міністерство закордонних справ України // mfa.gov.ua.
  5. ↑ Відбувся установчий форум Експертної мережі Кримської платформи | ZMINA | Центр Прав Людини // zmina.ua. Посетен на 26 ноември 2021.
  6. ↑ armyinform.com.ua
  7. ↑ У Києві стартував установчий форум експертної мережі «Кримської платформи» (трансляцію завершено) // ua.krymr.com. Посетен на 26 ноември 2021.
  8. ↑ prm.ua
  9. ↑ У Києві пройшов саміт "Кримська платформа". Яка його мета? - BBC News Україна // www.bbc.com. Посетен на 26 ноември 2021.
  10. ↑ Дмитро Разумков виступив під час відкриття Інавгураційного Саміту Кримської платформи - YouTube // www.youtube.com. Посетен на 26 ноември 2021.
  11. ↑ Кримська платформа нагадуватиме усьому світу, що тема не зникне до повної деокупації - Шмигаль // www.ukrinform.ua. Посетен на 26 ноември 2021.
  12. ↑ а б «Царство шакалів триває доти, доки не піднімуться на ноги леви» – Мустафа Джемілєв на «Кримській платформі» // www.radiosvoboda.org. Посетен на 26 ноември 2021.
  13. ↑ а б Кримська платформа наживо // suspilne.media. Посетен на 26 ноември 2021 г.
  14. ↑ На саміті «Кримської платформи» ухвалили підсумкову декларацію (текст) // www.radiosvoboda.org. Посетен на 26 ноември 2021 г.
  15. ↑ Саміт "Кримської платформи": 46 країн нагадали Москві, що питання Криму не закрите | DW | 23.08.2021 г. // www.dw.com. Посетен на 26 ноември 2021 г.
  16. ↑ www.president.gov.ua
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кримска_платформа&oldid=12097395“.