Направо към съдържанието

Кристоф Глук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристоф Глук
Christoph Willibald von Gluck
германски композитор

Роден
Починал
15 ноември 1787 г. (73 г.)
ПогребанВиена, Австрия

Националност Германия
Учил вКарлов университет
НаградиОрден на златната шпора
Музикална кариера
Стилопера,[1] класическа музика,[2] балет[3]
Инструментитръбен орган
Активностот 1741 г.
Семейство
БащаАлекзандер Глук

Уебсайт
Кристоф Глук в Общомедия

Кристоф Вилибалд Глук (на немски: Christoph Willibald Gluck, 2 юли 1714 – 15 ноември 1787) е германски композитор от епохата на ранния класицизъм, автор на над 100 оперни произведения. Името му се свързва с въвеждането на важни промени в оперното изкуство. Най-значимите му произведения са написани на френски по време на престоя му в Париж под патронажа на кралица Мария-Антоанета.

Роден е в Ерасбах, Бавария. Голяма част от младежките си години прекарва в Прага, където работи като черковен певец и музикант и учи при чешкия композитор Бохуслав Чернохорски. През 1736 г. заминава да продължи образованието си във Виена, а на следващата година е в Милано, където учи при известния композитор Джовани Самартини.[4] По това време Глук се ориентира към оперното творчество и постига първите си успехи в музиката. За сюжети често избира истории от митологията и от Античната епоха, които са популярни сред автори от неговото време. През 1741 г. съчинява пър­­вата си сценична творба – операта серия „Артаксеркс“ („Ксеркс“). Пре­мие­рата на операта в Ла Скала преминава с голям успех, което носи на Глук европейска известност и поръчки за нови опери от Венеция, Торино и Кремона.[5]

През 1745 г. Глук заминава за Лондон, но там оперите му „Артамене“ и „Гибелта на великаните“ се приемат хладно и не след дълго той напуска Англия. От този период датира запознанството му с Хендел, на чието творчество силно се възхищава. Това ще бъде първият тласък за неговото реформаторско дело.[5]

След Лондон известно време работи като диригент в Хамбург. Между 1750 – 1772 живее и твори във Виена, където създава повечето си известни произведения.[4] От 1754 г., в продължение на десет години, Глук заема привилегиро­ва­­ната длъжност диригент на придворната опера. По това време срещите му с граф Дурацо, интендант на операта и либретист, с когото разисква оперната драматургия, и с Раниери де Калцабиджи, популярен за времето си поет, драматург и оперен либретист, дават на Глук необходимия импулс да започне своята реформа. Макар да е силно повлиян от италианската опера серия, постепенно Глук променя своите опери в посока на по-малко текст със силна музика и зрелищни ефекти. Първата съвместна творба на Глук и Калцабиджи е новаторската опера „Орфей и Евридика“ (1762). Следват „Алцеста“ и „Парис и Елена“, чийто либретист отново е Калцабиджи.[5][6]

Вече на върха на своята слава, през есента на 1773 г. Глук заминава за Париж по покана на кралица Мария-Антоанета. Във френската столица Глук създава оперни произведения, чийто реформаторски стил разделя публиката и предизвиква остри спорове между привържениците на традиционната италианска опера и тези, подкрепящи новите тенденции в оперното изкуство.[4]

През 1779 г. Кристоф Глук се завръща във Виена, където остава до края на живота си – умира на 15 ноември 1787 г.[4]

Сред най-известните му творби са:

  • „Артаксеркс“ (опера, 1741),
  • „Демофонт“ (опера, 1743),
  • „Семирамида“ (балет, 1748),
  • „Парис и Елена“ (опера, 1770),
  • Орфей и Евридика (1762, 1774)
  • „Ахил“ (балет, 1765),
  • Ифигения в Авлида (опера, 1774),
  • „Армида“ (опера, 1777), „Ифигения в Таврида“ (опера, 1779),
  • „Ехо и Нарцис“ (опера, 1780).
  1. www.nytimes.com
  2. www.nytimes.com
  3. www.bluebeat.com
  4. а б в г Сагаев, Любомир. Кристоф Глук // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  5. а б в Стамболиев, Огнян. 260 години от смъртта на „кавалера Глук“ – Кристоф Вилибалд Глук // Софийска опера и балет. 6 февруари 2017. Посетен на 28 ноември 2021.
  6. Хубанова, Елена. Кристоф Вилибалд Глук: Преди да пристъпя към написването на опера, се старая да забравя напълно, че съм музикант... // На опера в събота. БНР, 25 юли 2014. Посетен на 28 ноември 2021.