Преглед на кода на Кумановска битка

{{Военен конфликт
| име         = Кумановска битка
| картинка    = Kumanovo1912 marcossouza.jpg
| описание    =
| период      = 23 октомври 1912 – 24 октомври 1912 г.{{дата нов стил}}
| място       = [[Куманово]], [[Османска империя]]
| резултат    = Победа на Сърбия
| страна1     = {{flag|Османска империя}}
| страна2     = {{flag|Сърбия|1882}}
| командир1   = [[Зеки паша]]
| командир2   = [[Радомир Путник]]
| сила1       = 65 000 войници<br>164 оръдия<br>104 картечници<ref name="ratkovic-70">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 70}}</ref>
| сила2       = 132 000 войници<br>148 оръдия<br>100 картечници<ref name="ratkovic-70"/>
| жертви1     = 1200 убити<br>3000 ранени<br>327 пленени<ref name="ratkovic-83">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 83}}</ref>
| жертви2     = 687 убити<br>3280 ранени<br>597 изчезнали<ref name="ratkovic-83"/>
}}
[[Файл:BASA-1782K-3-160-97.JPG|мини|250п|Радомир Путник от книгата {{cite book |title= Војвода Вук Поповић. Календар за просту годину 1927. |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Издање Четничке оргазнизације „Петар Мркоњић“ у Осеку. Штампарија „Ђ. Јакшић“ |location= Београд|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}]]
'''Кумановската битка''' от 23 – 24 октомври (10 – 11 октомври [[стар стил]]) 1912 година е сред основните [[сражение|сражения]] в [[Македония (област)|Македония]] по време на [[Балканска война|Балканската война]].

В него [[Османска империя|османската]] [[Вардарска армия]] (командващ [[Зеки паша]]) прави опит да спре при [[Куманово]], в самото му начало, настъплението на [[Сърбия|сръбската]] [[Първа сръбска армия|Първа армия]] (командващ принц [[Александър I (Югославия)|Александър Караджорджевич]]). Неуспехът на османците да задържат числено превъзхождащия ги противник довежда до разгрома на Вардарската армия и открива пътя за сръбското настъпление във [[Вардарска Македония]].

== Разположение на силите ==
В навечерието на войната плановете на сръбското командване, оглавявано от [[Радомир Путник]], предвиждат основните сръбски сили, обединени в Първа армия, да настъпят към долината на [[Вардар]], като се очаква Вардарската армия да се укрепи в естествено защитената област [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]]. В същото време [[Втора съюзна армия|Втора]] (командващ [[Степа Степанович]]) и [[Трета сръбска армия|Трета армия]] (командващ [[Божидар Янкович]]) трябва да обходят основните османски сили, съответно от изток и запад.<ref>{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 39 – 45}}</ref>

Стратегическите планове на Османската империя, разработени от [[Колмар фон дер Голц]], предвиждат в Македония предимно отбранителни действия и евентуално изтегляне към [[Албания]], като основното усилие трябва да бъде концентрирано в [[Източна Тракия]]. Въпреки това, назначеният малко преди началото на войната османски главнокомандващ [[Назъм паша]] решава да нанесе удари срещу съюзниците в самото начало на войната, като така вземе инициативата, забави съюзническото настъпление и създаде възможност за прекратяване на войната по дипломатически път. В първите дни на войната Вардарската армия се насочва на север от отбранителната позиция при Овче поле с цел да пресрещне настъпващите сръбски войски, въпреки че поради бавната мобилизация включените в нея [[Пети корпус|Пети]] (командващ Саид паша), [[Шести корпус|Шести]] (командващ [[Джавид паша]]) и [[Седми корпус]] (командващ [[Фети паша]]) все още не са напълно комплектовани.<ref>{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 45 – 48}}</ref>

Първа армия пресича границата при [[Враня (град)|Враня]] на 20 октомври, денят на включването на Сърбия в Балканската война, и вечерта на 22 октомври достига на няколко километра северно от Куманово. По същото време османските сили се разполагат в долината на река [[Пчиня]], на незначително разстояние южно от предните сръбски части – Дунавската дивизия (първи призив) и Моравската дивизия (първи призив). Сръбското командване не предполага, че има толкова близо пред себе си значителни османски сили и не взима мерки за укрепване на позициите си, които все пак са естествено защитени.<ref name="ratkovic-65-70">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 65 – 70}}</ref>

През нощта на 22 срещу 23 октомври османския Шести корпус ([[Седемнадесета пехотна дивизия]] и [[Битолска пехотна дивизия]]) се придвижва северно от Пчиня и заема възвишението Зебърняк. На левия османски фланг е разположен Седми корпус ([[Деветнадесета пехотна дивизия]] и [[Скопска пехотна дивизия]]), а на десния – Пети корпус ([[Тринадесета пехотна дивизия (Османска империя)|Тринадесета пехотна дивизия]] и [[Щипска пехотна дивизия]]), който прикрива пътя от [[Страцин (Община Кратово)|Страцин]] срещу Втора съюзна армия.<ref name="ratkovic-65-70"/>

== 23 октомври ==
[[Файл:Radomir Putnik Kumanovo Railway Station 1912.jpg|ляво|мини|Генерал [[Радомир Путник]] на гарата в [[Куманово]]]]
Сутринта на 23 октомври е мъглива, което затруднява видимостта. Части от сръбския ляв фланг забелязват придвижване на войски от османската Седемнадесета дивизия, но решават, че това е батарея, отстъпваща от Страцин. Те правят опит да я пленят, но се натъкват на превъзхождащ ги противник и са отблъснати с лекота. Османското командване оценява това като слабост на сръбския ляв фланг и, възползвайки се от отсъствието на активни сръбски действия при Страцин, Зеки паша издава заповед за нападение. Към 11 часа̀ части на Пети и Шести корпус нападат позициите на Дунавската дивизия (първи призив). Първоначално атаката е успешна, но османското командване я забавя, в очакване на подкрепления от Щипската дивизия, което дава възможност на сърбите да се прегрупират след неочакваното нападение и да укрепят позициите си.<ref name="ratkovic-70-74">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 70 – 74}}</ref>

Седми корпус започва настъпление срещу позиции на Моравската дивизия (първи призив) около 12 часа̀, но не успяват да нанесат изненадващ удар, тъй като сърбите разбират за започналата битка по шума от оръдейната стрелба в източния сектор. Сръбските части контраатакуват и османците са отблъснати на изходните си позиции, където са задържани до края на деня с артилерийски обстрел.<ref name="ratkovic-70-74"/>

През целия ден сръбското командване не получава ясна информация за бойните действия, които се водят под ръководството на офицерския състав по места. В боя не са включени трите дивизии от втория ешелон – [[Дунавска дивизия (втори призив)]], [[Дринска дивизия (първи призив)]] и [[Тимошка дивизия (втори призив)]], както и основната част от артилерията. До полунощ сръбското командване продължава да смята, че има пред себе си второстепенни сили и поддържа заповедите си за продължаване на настъплението, съгласно първоначалния план.<ref>{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 76}}</ref>

== 24 октомври ==
[[Файл:Zebrnjak,_Kumanovo.jpg|мини|250п|[[Зебърняшка костница|Паметник]] на връх Зебърняк]]
[[Файл:Bolnica kaj Tabanovce 1912.jpg|мини|ляво|Болница при село Табановце за времето на Кумановската битка]]
Османското командване предприема ново настъпление по двата фланга около 5:30 часа сутринта на 24 октомври. На източния фланг е направен нов опит за обход, но към 10 часа̀ в боя е включена Дунавската дивизия (втори призив), а сръбската [[Кавалерийска дивизия]] от своя страна обхожда османските части при възвишението Сиртевица. До 12 часа̀ османското настъпление в източния участък е напълно блокирано.<ref name="ratkovic-78-83">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912 – 1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 76 – 83}}</ref>

През нощта на 23 срещу 24 октомври разположената на левия османски фланг Скопска дивизия губи голяма част от състава си, който масово дезертира след пристигането на информацията за превземането на [[Прищина]] от сръбската Трета армия и нейното напредване към [[Скопие]]. Въпреки това в 5:30 часа̀ Седми корпус започва настъпление срещу Моравската дивизия (първи призив). Към 6 часа̀ в бойните действия се включва Тимошката дивизия (втори призив) и сърбите започват контранастъпление.<ref name="ratkovic-78-83"/>

Към 9:30 часа̀ Дринската дивизия (втори призив) започва настъпление в централния участък на фронта. Към 11:00 часа османската Битолска дивизия започва да отстъпва и командващия Шести корпус използва последните си резерви, за да спре напредването на сърбите. Към 13 часа̀ Дринската дивизия (първи призив) завзема възвишението Зебърняк, основния укрепен пункт на османската защита, след което османските войски отстъпват в безпорядък към Скопие, [[Щип]] и [[Велес]]. Около 15 часа̀ сръбските войски влизат в Куманово.<ref name="ratkovic-78-83"/>

== Бележки ==
<references/>

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Битки през Балканската война]]
[[Категория:Битки на Сърбия]]
[[Категория:История на Куманово]]
[[Категория:Битки на Османската империя]]
[[Категория:1912 година в Османската империя]]