Преглед на кода на Лайшманиоза

{{Болест
| Име            = Лайшманиоза
| Картинка       = Leishmaniasis ulcer.jpg
| Описание       = Язви по кожата при кожна лайшманиоза
| МКБ10          = [http://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-b55-3/лайшманиоза B55] Лайшманиоза{{Br}}[http://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-b550-4/висцерална-лайшманиоза B55.0] Висцерална лайшманиоза{{Br}}[http://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-b551-4/кожна-лайшманиоза B55.1] Кожна лайшманиоза{{Br}}[http://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-b552-4/кожно-лигавична-лайшманиоза B55.2] Кожно-лигавична лайшманиоза{{Br}}[http://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-b559-4/лайшманиоза-неуточнена B55.9] Лайшманиоза, неуточнена
| МКБ9           = [http://www.icd9data.com/2012/Volume1/001-139/080-088/085/default.htm 085]
| МКБО           =
| МКБО-3         =
}}

'''Лайшманиозите''' са група трансмисивни [[протозои|протозойни]] [[заболявания]] при [[човек]]а и [[бозайниците]], които се характеризират с тежки поражения на вътрешните органи ([[висцерална лайшманиоза]]) или поражения на [[Кожа и кожни образувания|кожата]] и [[Лигавица|лигавиците]] (кожна и кожно-лигавични форми). Причиняват се от [[Едноклетъчни животни|едноклетъчните]] [[паразити]] от [[Род (биология)|род]] ''[[Leishmania]]''. Преносители на възбудителите на заболяването са пясъчни мухи от родовете [[флеботомус|''Флеботомус'']], ''[[Lutzomyia]]'', ''[[Psychodopygus]]'' и ''[[Pintomyia]]''. Заболяването има природна и [[синантропия|синантропна]] огнищност в много страни с [[Тропичен климат|тропичен]], субтропичен и [[умерен климат]].

Сред животните най-често се поразява [[куче]]то. Заболяването се изразява с поражения по кожата и лигавиците, с увреждания и увеличаване на [[черен дроб|черния дроб]], [[далак]]а и [[лимфен възел|лимфните възли]], [[анемия]] и общо отслабване на болния организъм.

== Класификация на лайшманиозите ==
Формите на заболяването при хора и животни зависят от вида и подвида на причинителя, както и географското разположение. В зависимост от това се наблюдават три основни форми:
* Висцерална лайшманиоза. Причинява се от ''Leishmania donovani''. Нарича се още Кала-азар и Дум-дум треска.
* [[Кожна лайшманиоза]]. Причинява се от ''Leishmania tropica''. Нарича се още Пендинска язва, Източна язва, Тропическа язва, Ашхабатска язва, Алепска пъпка, Багдатска пъпка, Делхийска пъпка, Болест на Боровски.
* [[Кожно-лигавична лайшманиоза]]. Причинява се от ''Leishmania mexicana'' и ''Leishmania brasiliensis''. Нарича се още Американска лайшманиоза и Мукокутанна лайшманиоза.

{| class="wikitable" width="100%" style="text-align:center"
|+ Класификация на лайшманиите и причиняваните от тях заболявания

! Вид лайшмания !! Преносители !! Разпространение !! Забележка
|-
! style="background:#efefef;" colspan="21" | Висцерална лайшманиоза
|-
| ''Leishmania donovani donovani'' || ''Phlebotomus argentipes'' || [[Индия]] || Индийски тип
|-
| ''Leishmania donovani chinensis'' || ''Phlebotomus chinensis'' || [[Китай]] || Китайски тип
|-
| ''Leishmania donovani infantum'' || ''Phlebotomus perniciosus'', ''Phlebotomus caucasius'', ''Phlebotomus ariasi'', ''Phlebotomus tobbi'', ''Phlebotomus major'', ''Phlebotomus perfilievi'' || Страни от [[Средиземноморие]]то, [[Южна Европа]], [[Северна Африка]], [[Малта]] || Средиземноморски тип
|-
| ''Leishmania donovani infantum'' || ''Phlebotomus orientalis'', ''Phlebotomus martini'', ''Phlebotomus celiae'' || [[Предна Азия|Предна]] и [[Средна Азия]] || Централноазиатски тип
|-
| ''Leishmania donovani arcibaldi'' || ''Phlebotomus caucasius'', ''Phlebotomus chinensis'', ''Phlebotomus mongoliensis'', ''Phlebotomus candelaci'', ''Phlebotomus pappatasi'' || [[Судан]], [[Кения]] || Африкански (Судански) тип
|-
| ''Leishmania donovani chagasi'' ||''Lutzomyia longipalpis'' || [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]] || Американски тип
|-
! style="background:#efefef;" colspan="21" | Кожна лайшманиоза
|-
|-
| ''Leishmania tropica major'' || ''Phlebotomus pappatasi'' || [[Туркменистан]], [[Иран]] || 
|-
| ''Leishmania tropica minor'' || ''Phlebotomus caucasius'', ''Phlebotomus pappatasi'' || Страни от района на Средиземноморието || 
|-
| ''Leishmania aethiopica'' || ''Phlebotomus sergenti'', ''Phlebotomus caucasius'', ''Phlebotomus longipes'', ''Phlebotomus pedifer'' || Предна и Средна Азия, [[Закавказие]]то и [[Етиопия]] || 
|-
! style="background:#efefef;" colspan="21" | Кожно-лигавична лайшманиоза
|-
|-
| ''Leishmania mexicana mexicana'' || ''Lutzomyia olmeca'' || [[Мексико]], [[Гватемала]], [[Хондурас]] || 
|-
| ''Leishmania mexicana sonensis'' || ''Lutzomyia flaviscutellata'' || [[Бразилия]] в района на [[Амазонка]] || 
|-
| ''Leishmania mexicana mexicana'' || Видове от ''Lutzomyia'' и ''Pintomyia'' || [[Венецуела]], Бразилия, Мексико, [[Боливия]] || Дифузна
|-
| ''Leishmania brasiliensis brasiliensis'' || ''Lutzomyia panamensis'', ''Lutzomyia paraensis'', ''Lutzomyia welcomei'', ''Lutzomyia trapidoi'' и от род ''[[Psychodopygus]]'' || [[Панама]], Бразилия, [[Перу]], [[Еквадор]], Боливия, [[Парагвай]], [[Колумбия]] || Форма еспундия
|-
| ''Leishmania brasiliensis quyanensis'' || ''Lutzomyia quyanensis'' || Панама, [[Гвиана]], Бразилия || 
|-
| ''Leishmania brasiliensis peruviana'' || Видове от ''Lutzomyia'' и ''Pintomyia'' || Перу, Боливия || Форма ута
|}

== Исторически сведения за заболяването ==
[[Файл:JerichoButtons.jpg|мини|Случай от 1917 г. при войник с кожна лайшманиоза заболял в [[Близкия изток]]. Формата е наричана „Йерихонски пъпки“ поради зачестилите случаи на заболяване в близост до древния град [[Йерихон|Йерихон.]]]]

Описания на лезии сходни на кожната лайшманиоза са открити в надписи от глинени плочки от времето на цар [[Ашурбанипал]] от [[7 век пр.н.е.]] Вероятно някои от тях пресъздават още по-ранни текстове [[1500 пр.н.е.|1500]] - [[2500 г. пр.н.е.]] Лекари от мюсюлманския свят, включително и [[Авицена]] през [[10 век]], дават подробно описание на болестта като я нарича „Болест от Балх“.<ref>{{Cite book | last = Cox | first = Francis E G | title = The Wellcome Trust illustrated history of tropical diseases | publisher = The Wellcome Trust | year = 1996 | location = London | pages = 206 – 217 | url = http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=126866#id2621583 | oclc = 35161690 | isbn = 1-869835-86-7, 9781869835866 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060427024829/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=126866#id2621583 |date=2006-04-27 }}</ref> През [[1756]] г. диагностицирайки и лекувайки пациент от турски произход [[Александър Ръсел]] прави и първото подробно клинично описание на болестта. Лечителите от [[Индустан]] наричат болестта ''kala-azar'' (произнася се кала азар, на [[урду]], [[хинди]] и [[хиндустани]] фразата се превежда „черна треска“, от ''kālā'' – черен и ''āzār'' – треска или болест). В [[Америка]] доказателство за кожна форма на заболяването от [[древност]]та са откривани в [[Еквадор]] и [[Перу]]. Изразяват се в изображения на хора с кожни лезии и изкривени лица по глинени съдове от [[1 век]]. Текстове от [[15 век|15]] – [[16 век]] от испанските колониалисти споменават за заболяване наричано „Треска от долината“, „Андска треска“ или „Бяла проказа“, които вероятно описват кожната лайшманиоза.<ref>{{Cite web| title = WHO: Leishmaniasis background information – a brief history of the disease | url = http://www.who.int/leishmaniasis/en/}}
</ref>

Остава неясен въпроса кой пръв открива причинителят на лайшманиозата. Хирургът Дейвид Кънингам от Британската индийска армия вероятно вижда за пръв път лайшманиите през [[1885]] г., без обаче да направи връзка с болестта.<ref>
{{Cite book| last= Cunningham | first = DD | title = On the presence of peculiar parasitic organisms in the tissue of a specimen of Delhi boil | publisher = Printed by the superintendent of government printing, India | series = Scientific memoirs officers Medical Sanitary Departments Government India | location =[[Калкута]] | pages = 21 – 31| year = 1885 | oclc = 11826455 }}
</ref><ref>
{{Cite journal|author=Cox FE |title=History of Human Parasitology |journal=Clin. Microbiol. Rev. |volume=15 |issue=4 |pages=595 – 612 |year=2002 |pmid=12364371|doi=10.1128/CMR.15.4.595-612.2002 |pmc=126866}}
</ref> Пьотр Боровски, руски военен хирург работил в [[Ташкент]], провежда изследвания в областта на [[етиология]]та на ориенталската болест в район, където местните я наричат „Сартовска язва“. През [[1898]] г. публикува първото точно описание на причинителя. Резултатите от изследването му са публикувани през [[1989]] г. в малко известно военномедицинско руско списание и неговото откритие не е международно признато приживе.<ref name="Hoare1938">
{{Cite journal| author = Hoare C.A. | year = 1938 | title = Early discoveries regarding the parasite of oriental sore | journal = Transactions of the Royal Society of Tropical Medicine and Hygiene | volume = 32 | issue = 1 | pages = 67 – 92 | doi = 10.1016/S0035-9203(38)90097-5 }}
</ref> Боровски пръв открива протозойния характер на възбудителя (не бактериален), което дава възможност да се разработят основните принципи на епизоотологията, [[лечение]]то и [[Профилактика (медицина)|профилактиката]]. През [[1901]] г., Уилям Лайшман идентифицира организми в натривки, взети от [[далак]] на пациент, починал от „Дум-дум треска“ (Дум дум е градче и център на област в близост до [[Калкута]]). Лайшман предполага, че това са [[Трипанозома|трипанозоми]], открити в [[Индия]].<ref name="Leishman">
{{Cite journal| author = Leishman, W. B. | year = 1903 | title = On the possibility of the occurrence of trypanomiasis in India | journal = The British Medical Journal}}
</ref> Няколко месеца по-късно, капитан Чарлз Донован потвърждава констатацията на Лайшман при натривки от пациент в [[Мадрас]], а [[микроорганизми]]те са наречени „телца на Лайшман-Донован“.<ref name="Donovan">{{Cite journal| author = Donovan, C. | year = 1903| title = Memoranda: On the possibility of the occurrence of trypanomiasis in India | journal = The British Medical Journal}}</ref> [[Роналд Рос]] предполага, че тези телца представляват вътреклетъчната форма на нов паразит, който нарича ''Leishmania donovani''.<ref name="Ross">{{Cite book| author = R. Ross | title = Further notes on Leishman's bodies | year = 1903 | page = ii: 1401}}</ref> Връзката между висцералната форма на лайшманиоза (Кала-азар) и ''Leishmania donovani'' е окончателно потвърдена от Чарлз Бентли.<ref name="Bentley">{{Cite journal| author = C. A. Bentley | title =Telegram to R. Ross | date =24 декември 1903 | journal = Ross Archives | page = 47/157}}
</ref> По време на [[Съюзническо настъпление в Сицилия|съюзническото настъпление в Сицилия]] през [[Втората световна война]] лайшманиозата се превръща в сериозен проблем сред съюзническите войски. Благодарение на изследователската дейност на Леонард Гудуин в този период е въведено ефективното лечение с препарата [[пентостам]].<ref name="tel">{{Cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/4241645/Leonard-Goodwin.html|title=Leonard Goodwin – Telegraph|date=14 януари 2009|publisher=The Daily Telegraph|accessdate=18 януари 2009}}</ref>

== Разпространение ==
Значението за човечеството на лайшманиозата е голямо. Заболяването е широко разпространено, протича тежко и се характеризира с висока [[смъртност]]. По данни на [[СЗО]] за периода [[1950]] – [[1965]] г. от регистрираните случаи на заболели хора смъртните случаи надхвърлят 11%. Ежегодно броят на заболелите варира от 0,7 до 1,2 млн. от кожна и мукокутанна лайшманиоза и от 0,2 до 0,4 млн. души от висцерална форма. Заедно с регистрираните и неизлекувани хора от предни години към всеки един момент днес в света болните от лайшманиоза са около 12 млн.<ref>{{Citation |title=Проблеми на вектор преносимите инфекции в България, д-р Галин Каменов |url=http://infozdrave.net/public/media/Problem_na_vektor_prenosimite_bolesti_v_Bulgaria-d-r_G_Kamenov.pdf |accessdate=2013-05-26 |archivedate=2014-05-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140517121230/http://infozdrave.net/public/media/Problem_na_vektor_prenosimite_bolesti_v_Bulgaria-d-r_G_Kamenov.pdf }}</ref>.

Заболяването е регистрирано в около 90 страни по света<ref>[http://www.cdc.gov/parasites/leishmaniasis/gen_info/faqs.html Leishmaniasis FAQs], [[Centers for Disease Control and Prevention]]</ref>. Наблюдава се обаче значителна концентрация на заболяемостта от различните форми в отделни региони по света. Така например около 90% от всички случаи на висцерална лайшманиоза се регистрират в [[Бангладеш]], [[Бразилия]], Индия, [[Непал]] и [[Судан]]. Същият процент от случаите на мукокутанната форма се регистрират в [[Боливия]], Бразилия и Перу. При кожната форма на лайшманиозата отново около 90% от случаите са концентрирани в [[Афганистан]], Бразилия, [[Иран]], Перу, [[Саудитска Арабия]] и [[Сирия]]<ref>[http://www.who.int/leishmaniasis/burden/en/ Leishmaniasis, Burden of disease], [[WHO]]</ref>.

[[България]] се смята за северната граница на разпространение на лайшманиозата в [[Европа]]. Срещат се висцералната и кожната форма. В страната се срещат различни видове [[флеботомуси]], което със затопляне на климата позволява заболяването безпроблемно да поразява нови територии на север. В исторически план лайшманиозата е била бич сред населението на [[Вардарска Македония|Македония]] в периода на управлението и през Втората световна война. В [[Южна България]] са се срещали спорадични случаи сред населението като най-често са заболели хора от областите [[Област Ямбол|Ямбол]], [[област Стара Загора|Стара Загора]] и [[Хасково]]. Със създаването на повече възможности за пътувания на хора и животни в [[Южна Европа]] и други огнищни райони на света случаите на регистрация на заболяването при хора и животни в България стават повече, включително и в северната и част<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=109475 Напада ни смъртоносна кучешка болест] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140517122112/http://www.monitor.bg/article?id=109475 |date=2014-05-17 }}, в-к „Монитор“</ref>, а крайните югозападни райони могат да се превърнат в трайни природни огнища<ref>[http://www.struma.bg/news/4760/1/1/Vzemat-speshni-merki-v-Petrich-srestu-visceralna-lajshmanioza-zarazenite-sa-veche-18.html Вземат спешни мерки в Петрич срещу висцерална лайшманиоза, заразените са вече 18] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130616050304/http://struma.bg/news/4760/1/1/Vzemat-speshni-merki-v-Petrich-srestu-visceralna-lajshmanioza-zarazenite-sa-veche-18.html |date=2013-06-16 }}, в-к „Струма“</ref>.

Въпреки че дълги години преди това съществуват сведения за наличие на лайшманиоза в България, при куче заболяването е доказано едва през [[2006]] г. Това става от доц. д-р Илия Цачев – преподавател в [[Тракийски университет]]<ref>[http://www.dnes.bg/health/2007/02/03/debne-ni-izkliuchitelno-opasna-i-zarazna-kucheshka-bolest.32594 Дебне ни изключително опасна и заразна кучешка болест], Днес.бг</ref>.

== Етиология ==
Лайшманиозите се причиняват от [[паразити]] принадлежащи на род ''[[Leishmania]]''. Родът е представен с десетки видове, но само четири са сочени като сигурни причинители на заболяването:
* ''[[Leishmania donovani|Leishmania donovani;]]''
* ''[[Leishmania tropica|Leishmania tropica;]]''
* ''[[Leishmania mexicana|Leishmania mexicana;]]''
* ''[[Leishmania brasiliensis]].''

Лайшманиите са вътреклетъчни паразити и се размножават чрез двойно делене. Първоначално започва да се дели [[кинетопласт]]ът, а после [[клетъчно ядро|ядрото]] и [[цитоплазма]]та. В резултат на деленето, в една [[клетка]] паразитите достигат няколко десетки и при разрушаването и се разполагат и извънклетъчно. При оцветяване по Романовски – Гимза цитоплазмата е в светлосин цвят, а ядрото и кинетопластът се оцветяват в червено-виолетово.

=== Биологичен цикъл ===
Лайшманиите са облигатни паразити. Извън [[кръв]]та на човека и животните са неустойчиви. В своето развитие паразитите преминават през две форми – лайшманийна и лептомонадна:
* При хората и [[гръбначни]]те стадият се нарича амастиготен (лайшманиен, вътреклетъчен). Паразитите са с кръгла или овална форма и размери 2 – 4 [[μm]] на 1 – 2 μm. Лайшманийната форма има кръгла или овална форма с дължина 2 – 6 μm и ширина 1 – 2,5 μm. В клетката ясно се забелязват ядрото и кинетопластът, които имат точковидна или пръчковидна форма. Някои клетки имат къс [[флагелум]], разположен изцяло интрацелуларно. Тази форма се установява в [[тъкани]]те на гръбначните животни и човека.
* При [[насекоми]]те стадият се нарича промастиготен (лептомонаден, подвижен). Паразитите са с вретенообразна форма и размери 10 – 20 μm на 5 – 6 μm. Лептомонадната форма е с удължена вретеновидна форма с дължина от 10 – 20 μm и ширина 5 – 6 μm. Притежават свободен флагелум, който излиза от предния заострен край на клетката. Тази форма на паразита се среща само в насекомите преносители.

Пясъчните мухи, преносители на лайшманиите, се заразяват при смукане на кръв от болни хора или животни. В стомахчето след няколко часа амастиготите се превръщат в промастиготи ([[камшичести]]). Размножават се и се локализират в [[глътка]]та. Така за 5 – 8 дни стават заразоспособни. При смукане на кръв от хапещите насекоми, посредством хоботчето си вкарват през кожата промастиготи и заразяват организма. Промастиготите бързо се размножават и инвазират локалните тъканни клетки, a по кръвен път – и други органи и се превръщат в амастиготи<ref>[http://www.hapche.bg/sastoyaniya-i-zabolyavaniya/layshmanioza?page=2 Лайшманиоза, Биологичен цикъл и преносители]</ref>.

== Епидемиология ==
Преносители са различни видове пясъчни мухи. Всяка лайшмания се е адаптирала екологично към различен вид хапеща мушица. Преносителите са строго специфични за различните региони на света. В средното черво на насекомите лептомонадните форми се размножават и след това връщат през [[хранопровод]]а до [[фаринкс]]а. При кръвосмучене инокулират паразита в гръбначните животни. Заразяване може да настъпи и при размачкване на насекомо носител върху наранена кожа или лигавица. Естествен резервоар на инвазията са диви [[Хищници|хищни животни]], безстопанствени кучета, а също и [[гризачи]], в чиито дупки се размножават насекомите преносители.

Освен при ухапване от заразено насекомо при хора е възможно заразяване с лайшманиоза да настъпи и след [[кръвопреливане]] и [[трансплантация]] на органи.

== Патогенеза ==
Промастиготите на лайшманиите се размножават в [[Храносмилателна система|храносмилателния тракт]] на женските пясъчни мухи. Приблизително за около седмица се придвижват към горните отдели на храносмилателната система към глътката като затапват [[Лумен (кръвоносен съд)|лумена]] на канала и се секретират навън под формата на гел. Когато пясъчните мухи хапят своя жертва те отделят [[слюнка]] на мястото на ухапване. Заедно с нея в [[рана]]та проникват множество промастиготи на лайшманиите.<ref name="Rogers2007">{{Cite journal | author= Rogers M.E. and Bates P.A. | year= 2007 | title= Leishmania manipulation of sand fly feeding behavior results in enhanced transmission | journal= PLoS Pathogens | volume= 3 | issue = 6 | pages = e91 | doi = 10.1371/journal.ppat.0030091 | url = http://dx.plos.org/10.1371%2Fjournal.ppat.0030091 | pmid= 17604451 | pmc= 1904410 }}</ref> При едно ухапване средно в раната проникват от 100 до 1000 промастигота.<ref name="Kimblin2008">{{Cite journal | author= Kimblin N. ''et al''. | year= 2008 | title= Quantification of the infectious dose of ''Leishmania major'' transmitted to the skin by single sand flies | journal= Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America | volume= 105 | issue = 29 | pages = 10125 – 30 | doi = 10.1073/pnas.0802331105 | url = http://www.pnas.org/content/105/29/10125.abstract | pmid= 18626016 | pmc= PMC2481378 }}</ref>

Първи на мястото на увреждането пристигат полиморфоядрени [[неутрофил]]и, които [[Фагоцитоза|фагоцитират]] паразитите. В неутрофилите лайшманиите не се размножават и не се превръщат в амастиготи. За тази цел при обезвреждането на нуетрофилите от организма при фазата на [[апоптоза]] те се унищожават от [[макрофаги]]те. Лайшманиите постъпват в макрофагите и не предизвикват иммунен отговор.<ref name="vanZandbergen2006">{{Cite journal | author= van Zandbergen G. ''et al''. | year= 2006 | title= ''Leishmania'' disease development depends on the presence of apoptotic promastigotes in the virulent inoculum | journal= Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America | volume= 103 | issue = 37 | pages = 13837 – 42 | doi = 10.1073/pnas.0600843103 | url = http://www.pnas.org/content/103/37/13837.abstract | pmid= 16945916 }}</ref> По този начин макрофагите стават основните [[гостоприемник]]ови клетки в организма на [[бозайниците]]. В макрофага лайшманиите се трансформират във вътреклетъчна морфологична форма, наречена амастиготи. Тук те са обвити от паразитофорни [[вакуоли]], които се образуват от сливането на първичните [[Фагозома|фагозоми]] c [[Лизозома|лизозоми]] и [[Ендозома|ендозоми]]. При трансформацията в амастиготи се наблюдава промяна в [[Морфология (биология)|морфологията]] като продълговатите промастиготи с дълго камшиче се превръщат в овални амастиготи с късо камшиче и промяна на [[Метаболизъм|метаболизма]] с цел приспособяването на паразита в оцеляването в кисела среда. Трансформацията се извършва за два до пет дни. Вътре във вакуолите амастиготите бързо се размножават и така всеки жизнен цикъл заема около едно денонощие.

При кожните форми на лайшманиозата инфилтратът се образува в кожата и включва преимуществено макрофаги, а също и лимфоидни клетки и по-малко плазматични.<ref name="Douba1997">{{Cite journal | author= Douba M. ''et al''. | year= 1997 | title= Current status of cutaneous leishmaniasis in Aleppo, Syrian Arab Republic | journal= Bulletin of the World Health Organization | volume= 75 | issue = 3 | pages = 253 – 9 | url = http://whqlibdoc.who.int/bulletin/1997/Vol75-No3/bulletin_1997_75(3)_253-259.pdf | pmid= 9277013 | pmc= PMC2486952 }}</ref> При висцералната форма огнището на инфекция е в органите на [[Ретикулоцит|ретикуло]]-[[ендотел]]ната система.

Поради [[интоксикация]]та при висцералната форма настъпват тежки обменни нарушения в организма. Образуват се автоантитела. [[Анемия]]та възниква в резултат от автоимунна [[хемолиза]], увеличението на далака, [[кръвоизлив]]и и потискане на дейността на [[Костен мозък|костния мозък]]. При кожната форма в мястото на ухапването се развива т.нар. лайшманиом, който е специфично грануломатозно [[възпаление]]. След около 3 до 6 месеца настъпват [[некроза|некротични изменения]] и се формира [[язва]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://etilena.info/med/in/u0704.html |заглавие=Лайшманиози, Обща характеристика |достъп_дата=2013-06-14 |архив_дата=2015-04-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150402134238/http://etilena.info/med/in/u0704.html }}</ref>.

== Литература ==
* Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., ''Инфектология'', АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5
* ''„Зоонози болести общи за животните и човека“'', Земиздат 1992 г.
* Камбуров П., Василев И., Георгиева Д., Каменов Й., Койнарски В., „Ветеринарно-медицинска паразитология“, Агропрес 1994, ISBN 954-467-001-7
* Койчев К., Елезов Г., Камбуров Г., Димов И., Георгиев Х., Георгиев Б., „Болести при кучето“, Агропрес 1996, ISBN 954-467-025-4

== Източници ==
{{commons|Category:Leishmaniasis}}
<references />

[[Категория:Паразитни болести]]
[[Категория:Зоонози]]
[[Категория:Болести по животните]]