Лео Тиндеманс
| Лео Тиндеманс | |
| белгийски политик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 декември 2014 г.
Едегем, Белгия |
| Учил в | Льовенски католически университет[1] Гентски университет[1] Харвардски университет[1] |
| Политика | |
| Партия | Християндемократически и фламандски |
| Лео Тиндеманс в Общомедия | |
Лео Тиндеманс (на нидерландски: Leonard Clemence Tindemans), роден на 16 април 1922 г. в Звейндрехт, Белгия, е министър-председател на Белгия от 25 април 1974 до 20 октомври 1978 г. Член на партията „Християндемократи и фламандци“. Депутат в Европарламента в периодите 1979 – 1981 и 1989 – 1999 г.
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
В течение на продължителната си политическа кариера, Тиндеманс остава верен на консервативната Християнска народна партия (в края на 20 век, партията започва да се нарича „Христиандемократи и фламандци“), популярна в северозападната част на страната. Първият голям успех на Тиндеманс е избирането му за кмет на град Едегем – пост, който заема в периода 1965 – 1976 г. Заема министерски постове в няколко кабинета, сформирани от съпартийците му:
- 1968 – 1972 г. – министър по въпросите на местното самоуправление
- 1972 – 1973 г. – министър по въпросите на средния и малкия бизнес, свободните професии и селското стопанство
- 1973 – 1974 г. – заместник министър-председател и министър на финансите, отговорящ за провеждането на институционални реформи
От 1974 до 1978 г. Тиндеманс е министър-председател на Белгия. В периода 1981 – 1989 г. е министър на външните работи.
След сдаването на поста министър-председател Тиндеманс успешно участва на балотаж за Европарламента, събирайки в своя полза 983 хиляди гласа – рекорд, ненадминат в Белгия. Активно участва в процесите за европейска интеграция. За своята дейност през 1976 г. е удостоен с наградата „Карл Велики“.
Група на Тиндеманс[редактиране | редактиране на кода]
През 1994 – 1995 г.е сформирана група от 48 политици и обществени дейци от Европейския съюз, която да обсъжда перспективите за интеграция в ЕС пред държавите от Централна и Източна Европа. Най-видния участник и формален лидер на групата е Лео Тиндеманс. Групата навлиза в полемика с IGC, настоявайки за необходимостта да се получи съгласието на жителите на ЕС преди включването на новите държави-участнички. Манифест на групата става докладът „Европа: ваш избор“ (Europe: Your choice),[2] където са описани пет сценарии на бъдещето развитие на Евросъюза.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- L’Union européenne: rapport (1976)
- Open brief aan Gaston Eyskens: over economie in Vlaanderen (1979) ISBN 90-209-0756-5
- L'échec d’Euratom (1980)
- Atlantisch Europa: Frans van Cauwelaert en de Europese eenmaking (1980) ISBN 90-6152-315-X
- Hoe winnen wij de vrede? (1984) ISBN 90-6152-375-3
- Pour une Communauté politique européenne: travaux préparatoires (1952 – 1954) (1984) ISBN 2-8027-0320-X
- Europa zonder kompas (1987)
- De buitenlandse politiek van België, 1982 – 1987: standpunten van Leo Tindemans (1988)
- Oost-Europa vanuit Brussel (1988)
- Duel met de minister: een divertimento over de politieke verantwoordelijkheid van bewindvoerders in het koninkrijk België (1991) ISBN 90-289-1675-X
- European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
- De toekomst van een idee (1993) ISBN 90-289-1922-8
- European unification in 1951 and in 1993 (1993) ISBN 90-5278-087-0
- Europa in goede handen (1994)
- Kaïn in de Balkan. De dagen na het bloedbad (1996)
- Leo Tindemans: l' Européen = the European = der Europäer = de Europeaan (2002) ISBN 90-441-1260-0
- De mémoires. Gedreven door een overtuiging (2002) ISBN 90-209-4994-2
- Herman Wauters: glazenier (2004) ISBN 90-5325-247-9
- Albert Coppé (2006)
- Een politiek testament. Mijn plaats in de tijd. Dagboek van een minister (2009) ISBN 978-90-209-7377-8
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| Едмон Льобюртон | → | министър-председател на Белгия (25 април 1974 – 20 октомври 1978) | → | Пол Ванден Буйнантс |
|
