Леополд III Фридрих Франц (Анхалт-Десау)
Леополд III Фридрих Франц | |
княз и херцог на Анхалт-Десау | |
Леополд Фридрих Франц фон Анхалт-Десау, 1762 | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 1751 – 1807 (княз) 1807 – 1817 (херцог) |
Предшественик | Леополд II Максимилиан |
Наследник | Леополд IV |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Леополд II Максимилиан |
Майка | Гизела Агнес фон Анхалт-Кьотен |
Братя/сестри | Алберт Фридрих фон Анхалт-Десау Казимира фон Анхалт-Десау Мария Леополдина фон Анхалт-Десау Хенриета Катарина Агнес фон Анхалт-Десау |
Съпруга | Луиза фон Бранденбург-Шведт (25 юли 1767) |
Деца | Фридрих принц фон Анхалт-Десау Франц фон Валдерзе |
Леополд III Фридрих Франц в Общомедия |
Леополд III Фридрих Франц фон Анхалт-Десау (на немски: Leopold III Friedrich Franz, Fürst und Herzog von Anhalt-Dessau, Fürst Franz, Vater Franz; * 10 август 1740, Десау; † 9 август 1817, Десау) от род Аскани, е от 1751 до 1807 г. княз и от 1807 до 1817 г. херцог на Анхалт-Десау.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-възрастният син на княз Леополд II Максимилиан (1700 – 1751) и на княгиня Гизела Агнес фон Анхалт-Кьотен (1722 – 1751), дъщеря на княз Леополд фон Анхалт-Кьотен.
През 1751 г. Леополд остава сирак и е поставен под опекунството и възпитанието на чичо му Дитрих фон Анхалт-Десау. По традиция той служи в пруската войска в Хале. През 1752 г. става региментшеф. През 1757 г. напуска войската.
През 1758 г. със съгласието на император Франц I Стефан той е обявен за пълнолетен и поема управлението в Анхалт-Десау. През Седемгодишната война Леополд е неутрален. На 25 юли 1767 г. в дворец Шарлотенбург Леополд III се жени за братовчедката си принцеса Луиза фон Бранденбург-Швет (* 24 септември 1750, † 21 декември 1811) със съдействието на Фридрих II. Преди женитбата му той има връзка с 15-годишната Йохана Елеонора Хофмайер (1746 – 1816), дъщеря на първия проповедник на реформираната църква в Цербст. От нея Леополд има три деца. Йохана Елеонора Хофмайер се омъжва през 1765 г. за оберщалмайстер Адолф Хайнрих фон Нойтшюц (1730 – 1772).
През 1806 г. Наполеон I го кани в Париж. Една година по-късни (1807 г.) Леополд III Фридрих Франц взема титлата херцог.
Умира през 1817 г. от падане от кон. Негов наследник става внукът му Леополд IV Фридрих.
-
Леополд Фридрих Франц
-
Леополд Фридрих Франц
-
Паметник в Десау от Аугуст Кис
-
Медал от 1801 г. по случай 50-годишнто управление на Леополд Фридрих Франц
Деца
[редактиране | редактиране на кода]От брака му с принцеса Луиза фон Бранденбург-Шведт има децата:
- дъщеря (*/† 11 февруари 1768)
- Фридрих (* 27 декември 1769, † 27 май 1814), принц фон Анхалт-Десау, ∞ 1792 г. за принцеса Амалия фон Хесен-Хомбург (1774 – 1846)
Деца без право на наследство:
- От връзката му с Йохана Елеонора Хофмайер има децата:
- Вилхелмина Елеонора Фридерика (1762 – 1762)
- Франц Антон Йохан Георг граф фон Валдерзе (1763 – 1823), ∞ на 20 май 1787 г. за графиня Луиза Каролина фон Анхалт (1767 – 1842),
- Луиза Леонора Фридерика (1765 – 1804)
- От допълнитения му брак с Луиза Шох, дъщеря на градинския строителен майстор, която става фон Берингер:
- Вилхемина Сидония (1789 – 1860), ∞ на 20 юни 1815 г. за Вилхелм фон Гоерне († 1857)
- Луиза Аделхайд (* 1790 – 1870), ∞ на 19 август 1812 г. за Фридрих Лудвиг Вилхелм Георг фон Глафей († 1858)
- Франц Адолф (1792 – 1834), ∞ Августа Вилхелмина Рьозер (1793 – 1855)
- От извънбрачната му връзка с Йохана Магдалена Луиза Йегер (* 1763):
- Франциска (* 1789)
- Леополдина (1791 – 1847)
- Амалия (1793 – 1841)
- От извънбрачната му връзка с Фридерика Вилхелмина Шултц род. Фавро (1772 – 1843):
- Лудвиг Фердинанд Шултц (1800 – 1893)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Klaus-Werner Haupt: Johann Winckelmann. Begründer der klassischen Archäologie und modernen Kunstwissenschaften. Weimarer Verlagsgesellschaft 2014, ISBN 978-3-86539-718-8
- Klaus-Werner Haupt: Sachbuch Die zwei Federn des Johann Winckelmann. Oder: Wer sein Glück erkennt und nutzt, der ist es wert! Druckzone Cottbus GmbH 2012, ISBN 978-3-00-038509-4
- Marco Chiriaco: Die Antikensammlungen des 18. Jhs. am Beispiel der Sammlung des Fürsten Leopold Friedrich Franz von Anhalt-Dessau. München 2003, ISBN 3-638-77983-1.
- Heinrich Dilly, Holger Zaunstöck: Fürst Franz. Beiträge zu seiner Lebenswelt in Anhalt-Dessau 1740 – 1817. Halle 2005, ISBN 3-89812-319-7.
- Kaevan Gazdar: Herrscher im Paradies: Fürst Franz und das Gartenreich Dessau-Wörlitz. Aufbau Verlag, Berlin 2006, ISBN 3-351-02633-1.
- Friedrich Reil: Leopold Friedrich Franz, Herzog und Fürst von Anhalt-Dessau, ältestregierender Fürst in Anhalt, nach seinem Wesen und Wirken geschildert. Aue, Dessau 1845. (Digitalisat); Nachdruck: Kettmann, Wörlitz 1995, ISBN 3-930696-01-0.
- Erhard Hirsch: Die Dessau-Wörlitzer Reformbewegung im Zeitalter der Aufklärung. Personen – Strukturen – Wirkungen. (Hallesche Beiträge zur Europäischen Aufklärung, 18). Niemeyer, Tübingen 2003, ISBN 3-484-81018-1.
- Erhard Hirsch: Leopold III. Friedrich Franz. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 268 – 270 (Digitalisat).
- Erhard Hirsch: Fürst Leopold III. Friedrich Franz von Anhalt-Dessau. (DKV-Kunstführer Nr. 561/4). Deutscher Kunstverlag, München/ Berlin 2003.
- Anna-Franziska von Schweinitz: Fürst und Föderalist. Tagebücher einer Reise in die Schweiz 1783 und der Bund der Eidgenossen als Modell im Alten Reich. Wernersche Verlagsgesellschaft, Worms 2004, ISBN 3-88462-196-3.
- Ferdinand Siebigk: Leopold Friedrich Franz. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 356 – 367.
- Holger Zaunstöck: Das Leben des Fürsten. Studien zur Biografie von Leopold III. Friedrich Franz von Anhalt-Dessau (1740 – 1817). Halle 2008, ISBN 978-3-89812-492-8.
- Die Grand Tour des Fürsten Franz von Anhalt-Dessau und des Prinzen Johann Georg durch Europa. Aufgezeichnet im Reisejournal des Georg Heinrich von Berenhorst 1765 bis 1768. Herausgegeben und kommentiert von Antje und Christophe Losfeld unter Mitarbeit von Uwe Quilitzsch im Auftrag der Kulturstiftung DessauWörlitz. Mitteldeutscher Verlag Halle (Saale) 2012, ISBN 978-3-89812-931-2
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ascania 7, Родословно дърво, genealogy.euweb.cz
|