Направо към съдържанието

Лиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лиман.

Спътникова снимка на лимани по северозападното черноморското крайбрежие

Лиман (от древногръцка дума „λιμένας", която има значения на „залив" и „пристанище") се нарича дълъг и плитък залив (езеро или естуар), образуван при устието на река, където течението е ограничено от наносна коса.[1]

Лиманите се образуват при нахлуване на морска вода по долините на равнинни реки и суходолия в резултат от относителното потъване на част от крайбрежната суша. Лиманите биват открити към морето (т.н. губа) и закрити, отделени напълно или частично от морето с тясна ивица пясъчна коса. От своя страна закритите лимани могат да бъдат морски (когато косата е създадена от морско течение) или речни (когато косата е създадена от течението на по-голяма река при вливане в нея). Обичайно в лиманите се отлагат дребнозърнести пясъци, алеврити и глини, а много често и органични вещества, даващи началото на залежи на горящи шисти, въглища и нефт. При малък приток на прясна вода от сушата и засушаване на климата водата на лиманите силно се засолява, в тях се наслояват соли или солесъдържащи тинести наслаги, които много често се използват като лечебно средство. В условията на горещ климат в лиманите могат да се наслоят окиси на алуминий и желязо, формиращи залежи на боксит. Обикновено през пролетта лиманите се запълват със застояла вода и се превръщат във временни водоеми, а през лятото пресъхват и дъната им се използват за паша на добитъка.[1]

Името се използва най-вече за подобни релефни форми по западното и северното крайбрежие на Черно море, както и по най-долното течение на Дунав. Примери за лимани са: Бургаското езеро, Атанасовското езеро, Варненското езеро в България и Днестърския лиман в Украйна и др.