Преглед на кода на Лудогорие

[[Файл:Ludogorie Sunset Iz2.JPG|мини|300п|Залез над южното Лудогорие]]
'''Лудогорието''' е [[историко-географска област]] в Североизточна [[България]]. 

== Наименование ==
В миналото областа се е наричала '''Делиорман''' ({{lang|tr|Deli Orman}}), в буквален превод ''Луда гора'' (до 29 юни 1942 г. ''Дели орман'', ''Дели-орман''), след което за кратко е била преименувана в ''Полесие'' (до 23 юли 1942 г.) което не успява да се наложи, и отново е била наричана  ''Делиорман'' (до 14 март 1950 г.)<ref>{{наименования|131}}</ref> В [[1950]] г. турското име е преведено в новото официално име – '''Лудогорие'''. Често името на областта се произняся членувано Лудогорието, Делиорманът.

== География ==
[[File:Deliorman map.jpg|right|thumb|300п|Географска карта за Делиорманската област в България, издадена от [[Васил Маринов (географ)|Васил Маринов]] през 1933 г.]]
Лудогорието представлява обширно [[плато]] в източната част на [[Дунавската равнина|Дунавската хълмиста равнина]]. Територията на Лудогорието е 2637,6 квадратни километра. Включва градовете [[Каолиново]], [[Исперих]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Завет (град)|Завет]], [[Търговище]], [[Попово]], [[Дулово]], [[Главиница]], [[Вълчи дол]], а [[Разград]] се намира на западната граница на областта. Намира се на надморска височина между 250 и 350 m<ref name=viewfromthetop/>.

На североизток и изток постепенно преминава в [[Добруджа]]. Северната граница минава по линията [[Тутракан]] – северното течение на [[Суха река]] при преминаването и на румънска територия като тук граничи с [[дунав]]ското побрежие, област наречена [[Елията]]. На запад достига до долините на реките Бели Лом и [[Топчийска река|Топчийска]], а на изток до [[Франгенско плато|Франгенското плато]]. Южната граница започва от [[Разградски възвишения|Разградските]] и [[Самуиловски възвишения|Самуиловските възвишения]] до долината на [[Бресташка река]]<ref name="viewfromthetop">„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2629.</ref>.

През Лудогорието преминават реките [[Война (река)|Война]], [[Царацар]], [[Сенковец]], [[Канагьол]], [[Караман дере]] и други.

== История ==
Днес историографията приема, че класическото име на областта ''Делиорман'' е останало от [[кумани]]те и е известно още преди идването на [[османски турци|османските турци]]. Названието се появява през XII век под формата ''Телеорман'' в съчиненията на византийския историк [[Йоан Кинам]]. По времето на нашествието си османските турци са наричали областта ''Агач денизи'' ({{lang|tr|горско море}}). За пръв път названието Делиорман е употребил [[дубровник|дубровничанинът]] [[Павел Джорджич]]. В една записка от 1595 година до [[трансилвания|трансилванския]] княз [[Стефан Батори]] обяснява:
{{цитат|''След [[Добруджа]] иде областта Делиорман, наречена така поради големите гори и изобилната растителност, която покрива цялата област, с изключение на градовете и лозята. Тази област е много обширна. В Делиорман се намират селищата [[Шумен]], [[Преслав]], [[Разград]], [[Червен (област Русе)|Червен]], [[Русе]], [[Силистра]], които в по-голямата си част са населени с християни.''|П. Петров, 1972,с.240}} Географът [[Хаджи Калфа]] през 17 век определя границите на областта така:{{цитат|''Около Шумен има още два окръга, именно окръг Делиорман, който обгръща много села между Шумен, Силистра и Разград. Тези села нямат никакви градини, и Добруджа, която се простира покрай Дунава от Силистра надолу.''|Ст. Аргиров, 1938, с. 86}}

До [[XVIII век]] районът е покрит с гъсти гори, които се сливат с тези на [[Стара планина]]. Днес много от горите са изсечени и единствената река, която минава оттам е [[Бели Лом (река)|Бели Лом]].

Първи научни сведения за областта дава през 1891 година [[Карел Шкорпил]]. Изследване на областта във връзка с водоснабдяването ѝ е публикувал през 1923 година [[Георги Бончев]]. Шест години по-късно в 1929 година [[Стефан Бобчев]] публикува свое изследване за делиорманските турци и [[казълбаши]]те. След няколкогодишно теренно проучване [[Васил Маринов (географ)|Васил Маринов]] през 1941 г. издава своя капитален труд ''„Делиорман – областно географско изучване, южна част“,'' която тогава е била в пределите на България. Северната част до [[Крайовската спогодба]] от 1940 година е в пределите на [[Румъния]] и се числи към т.нар. ''Четириъгълник''.

== Почви и климат ==
Платото е изградено от [[варовик|варовици]] и [[мергел]]и, върху тях [[льос]]. Почвите са [[Черноземни почви|черноземи]], лесивирани и файоземи<ref name=viewfromthetop/>. Климатът е [[умереноконтинентален]].

== Флора и фауна ==
Районът в миналото е бил покрит от обширни [[Широколистна гора|широколистни гори]] от [[летен дъб]], [[зимен дъб]], [[Благун (дъб)|благун]], [[цер]]<ref name=viewfromthetop/>. Днес те са фрагментирани в резултат на изсичането им. Районът е богат на едър и дребен дивеч. Богат е на птиче многообразие. Тук се намират ловните стопанства [[Воден (заличено село)|Воден]] и [[Паламара]].

== Икономика ==
От полезните изкопаеми се добиват [[каолин]], огнеупорни глини, [[слюда]] и [[варц|кварцов пясък]]<ref name=viewfromthetop/>.

== Вижте също ==
* [[Делиормански кон]]
* [[Делиорманско гонче]]

== Външни препратки ==
{{commons|Category:Ludogorie}}

== Източници ==
<references />

{{Портал|История|География|България}}

[[Категория:Историко-географски области в България]]
[[Категория:Дунавска равнина]]
[[Категория:Мизия]]