Малка белочела гъска

	Малка белочела гъска
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Червена книга на България
	; Критично застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:	Патицови (Anatidae)
триб:	Anserini
род:	Гъски (Anser)
вид:	Малка белочела гъска (A. erythropus)
	Научно наименование
	Anser erythropus (Linnaeus, 1758)
	Малка белочела гъска в Общомедия
	[ редактиране ]

Anser erythropus

Малката белочела гъска (Anser erythropus) е сравнително едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, но за отбелязване е, че от своя страна е сред най-дребните членове на род Гъски. Тежи между 1,6 и 2,5 kg. Дължина на тялото 60 cm, размах на крилете около 127 cm. Няма изразен полов диморфизъм.^[3]

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с голямо бяло петно на челото, което достига задния край на окото; гърдите са с черни препаски. При младите петното на челото и препаските липсват. При всички възрасти има жълт кръг около окото

Разпространение

Среща се, но изключително рядко в Азия и Европа (включително и България). Прелетна птица, едно от местата и за зимуване е Балканският полуостров. През есенно-зимния период се среща на ята в обработваемите площи и обширни водоеми, понякога с голямата белочела гъска.

Начин на живот и хранене

Приема предимно растителна храна, зърнени култури.

Размножаване

Моногамна птица. Гнездото си строи директно на земята, често скрито под някой храст. Снася 4–5 бледокремави яйца с размери 76 х 49 mm и средна маса от 100 g. Мъти само женската в продължение на 25–28 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Допълнителни сведения

Рядък, недобре изучен вид, включен в Червената книга на застрашените видове.

Бележки

↑ Anser erythropus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Малка белочела гъска. Посетен на 21 февруари 2012
↑ BirdLife International. Anser erythropus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 октомври 2009. (на английски)

[1] Anser erythropus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Малка белочела гъска. Посетен на 21 февруари 2012

[iucn-3] BirdLife International. Anser erythropus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 октомври 2009. (на английски)

[1]

[2]

[3]