Направо към съдържанието

Маркус Зитикус фон Хоенемс (Залцбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маркус Зитикус фон Хоенемс
Markus Sittikus von Hohenems
архиепископ на Залцбург

Роден
1574 г.
Починал
9 октомври 1619 г. (45 г.)

РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период1612 – 1619
Герб
Семейство
БащаЯкоб Ханибал I фон Хоенемс
Маркус Зитикус фон Хоенемс в Общомедия

Маркус Зитикус фон Хоенемс (на немски: Markus Sittikus von Hohenems; * 24 юни 1574, Хоенемс; † 9 октомври 1619, Залцбург) е австрийски граф от род Хоенемс в Западна Австрия, княжески архиепископ на Залцбург (1612 – 1619).

Гробът на Маркус Зитикус фон Хоенемс в катедралата на Залцбург

Той е син (четвъртото дете) на имперски граф Якоб Ханибал I фон Хоенемс (1530 – 1587) и съпругата му Ортензия Боромео (1550 – 1578), полусестра на кардинал Свети Карло Боромео (1538 – 1584), архиепископ на Милано, дъщеря на граф Гиберто Боромео ди Арона (1511 – 1558) и Тадея дал Верме. Племенник е на кардинал Маркус Зитикус фон Хоенемс (1530 – 1595), епископ на Констанц (1561 – 1589), който през 1587 г. поема опекунството над Маркус Зитикус и братята и сестрите му.[2]

На 13 години Маркус Зитикус получава от чичо си място като каноник в Констанц. От 23 септември 1601 до 24 септември 1602 г. той е една година при чичо си Волф Дитрих фон Райтенау в Залцбург.

На 31 август 1604 г. Маркус Зитикус става домпропст в Констанц. През 1604 г. пътува до Рим и през 1605 г. става каноник в катедралния капител в Аугсбург.

През 1611 г. той затваря чичо си Волф Дитрих фон Райтенау, архиепископ на Залцбург (1587 – 1612), в крепостта Хоензалцбург и през 1617 г. го погребва тържествено в „гробището Себастиан“ в Залцбург.

Маркус Зитикус е избран на 18 март 1612 г. на 37 години за архиепископ на Залцбург и на 18 юни 1612 г. е помазан. През септември 1612 г. той е ръкоположен за свещеник и на 7/8 октомври 1612 г. поема службата си епископ и архиепископ на Залцбург.[3]

На 20 септември 1616 г. Маркус Зитикус основава гимназията „Карло Боромео“ в Ст. Петер, която по-късно става университет. На 16 юли 1619 г. той посреща Фердинанд II, който е на път за Франкфурт на Майн, където трябва да бъде избран за император.[4]

Той умира на 45 години на 9 октомври 1619 г. в Залцбург и е погребан в катедралата на Залцбург.

  • Constantin von Wurzbach: Hohenembs, Marx Sittich IV. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 191.
  • Erzbischof Marcus Sitticus von Hohenems 1612 – 1619. In: Peter Keller: Ausstellungskatalog der 38. Sonderausstellung des Dommuseums zu Salzburg 11. Mai bis 28. Oktober 2012. Salzburg 2012, ISBN 978-3-901162-25-1.
  • Heinrich von Zeißberg: Marx Sittich (Erzbischof von Salzburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 532 f.
  • Peter Fuchs: Marcus Sitticus (Marx Sittich IV.) Graf von Hohenems. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 131 f.
  • Heinz Dopsch, Hans Spatzenegger: Geschichte Salzburgs, Stadt und Land, Band 2, Teil 1, Neuzeit und Zeitgeschichte. Pustet, Salzburg 1988, ISBN 3-7025-0243-2.
  • Franz Ortner: Salzburgs Bischöfe in der Geschichte des Landes 696 – 2005. Peter Lang, Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-631-53654-2.
  • Ludwig Welti: Hohenems (Altems), Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 479 f.
  • Constantin von Wurzbach: Hohenembs, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 189.
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:144
  1. hohem // Посетен на 17 октомври 2020 г.
  2. Graf Markus Sittich von Hohenems Archbishop of Salzburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  3. Archbishop Markus Sittikus von Hohenems, catholic-hierarchy.org
  4. Werner Rainer: Marcus Sitticus. Die Regierung des Fürsterzbischofs nach der Chronik von Johannes Stainhauser, Salzburg 2012, S. 347.