Мартенски закони
Мартенските закони уреждат конституционното положение на Унгария в рамките на Австрийската империя по време на революцията от 1848 година. Изработени са от унгарските депутати през март и са утвърдени от император Фердинанд на 11 април същата година[1] (поради което са известни и като Априлски закони, на унгарски: Áprilisi törvények).
С Мартенските закони се полагат правните основи на унгарска конституционна монархия със собствени бюджет, администрация, съдилища, въоръжени сили и правителство, което е отговорно пред унгарския парламент и има пълна свобода във вътрешните дела. Държавен глава е австрийският император, който носи и титлата унгарски крал.[1][2] Въведено е ново по-либерално избирателно право, но имущественият ценз и забраната за жените ограничават броя на избирателите до ¼ от мъжкото население.[3] Поземлената аристокрация губи данъчните си привилегии, както и изключителните си права върху земята и обработващите я селяни. Аграрната реформа, също както избирателната, е ограничена. Около 60 на сто от освободените крепостни селяни остават или без никаква земя, или с твърде малко, за да бъдат стопанствата им жизненоспособни.[4]
Мартенските закони престават да действат след военния разгром на Унгарската революция през 1849 година. Унгария получава пълна вътрешна автономия 18 години по-късно, с така наречения „Аусглайх“.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Aladar, Urban. „April Laws, Hungarian“. Във: Encyclopedia of 1848 Revolutions. Посетен на 17 септември 2016.
- ↑ а б „March Laws“. Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 17 септември 2016.
- ↑ Gángó, Gábor. 1848–1849 in Hungary. Hungarian Studies, 2001 (15/1). Budapest, Akadémiai Kiadó, 2001. с. 43. Посетен на 17 септември 2016.
- ↑ Berend, Ivan. History Derailed. Central and Eastern Europe in the Long Nineteenth Century. University of California Press, 2003. ISBN 978-0-520-93209-8. с. 109-110. Посетен на 17 септември 2016.