Метод на Хаймлих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изпълнение на метода на Хаймлих

Методът на Хаймлих е медицинска процедура за спешна медицинска помощ, използвана при обструкции на горните дихателни пътища, т.е. задавяне с чужди тела. Методът е наречен по името на д-р Хенри Хаймлих, който го описва за първи път през 1974 година. Извършването на манипулацията изисква помощникът да застане зад пациента и да използва ръцете си да упражни натиск върху долния край на диафрагмата му. Това притиска дробовете и образува налягане върху предмета, заседнал в трахеята, евентуално изхвърляйки го през гърлото.

Повечето съвременни протоколи за спешна помощ, включително тези на Американската сърдечна асоциация, Американския Червен кръст и Европейския съвет по реанимация, препоръчват няколко етапа на интервенция при дихателни обструкции, градирани така че да прилагат все повече налягане. Повечето протоколи препоръчват пациента да кашля, последвано от силни потупвания по гърба, и едва като последна мярка Метода на Хаймлих. На някои места се препоръчва методът да се редува с потупвания по гърба.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nolan, JP и др. European Resuscitation Council Guidelines for Resuscitation 2010 Section 1. Executive summary // Resuscitation 81 (10). 2010. DOI:10.1016/j.resuscitation.2010.08.021. с. 1226.
  2. Foreign object inhaled: First aid, Mayo Clinic staff, Nov. 1, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abdominal thrusts в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​