Направо към съдържанието

Мирей Дарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирей Дарк
Mireille Darc
френска актриса
Мирей Дарк (2014)
Мирей Дарк (2014)

Родена
Мирей Егроз
Починала
28 август 2017 г. (79 г.)
Париж, Франция
ПогребанаМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1960–2015
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легион 2005 Кавалер на Ордена на Почетния легион 2006
Семейство
СъпругПаскал Деспрес
(1996-днес)
ПартньорАлен Делон
(1968–1982)

Уебсайтwww.mireille-darc.fr
Мирей Дарк в Общомедия

Мирей Дарк (на френски: Mireille Darc) е френска актриса, сценаристка, режисьорка и фотомодел. [1] През 2006 година става дама на Почетния легион на Франция.[2]

Родена е на 15 май 1938 г. в Тулон, Франция.[3] Баща ѝ е градинар, а майка ѝ е продавачка в магазин за хранителни стоки.[3] Завършва Консерваторията по драматични изкуства в Тулон, след което през 1959 г. се премества да живее в Париж в преследване на актьорска кариера.[3]

В началото работи като модел, а след това получава малки роли. Дебютира в телевизията през 1960 г., а първата си голяма роля получава през 1964 г. във филма „Господинът“ с партньор Жан Габен. През 1966 г. получава първата си голяма награда за ролята във филма „Галя (Galia)“ на режисьора Жорж Лотнер, с когото ще направи общо 13 филма. За ролята си във филма Мирей бива заставена да се изруси и остава характерна блондинка до края на живота си. През 1966 г. получава прякора си „Големият скакалец“ (на френски: La Grande sauterelle) след участие в едноименния филм.

През 1968 г. среща Ален Делон и двамата остават заедно 15 години[4], като участват съвместно в повече от 7 филма. През 1970 г. Мирей Дарк поднася оригинален подарък на Ален Делон, написвайки сценарий за филм, посветен на идеалната съвременна любов, „Madly“, в който двамата изпълняват главните роли.

Мирей Дарк придобива огромна популярност с участието си като партньорка на Пиер Ришар в два филма на режисьора Ив Бернар, показвани с успех и в България, „Високият рус мъж с черната обувка“ (1972) и „Завръщането на високия рус мъж“ (1974).

През 1980 г. претърпява операция на сърцето, а през 1983 г. се разделя с Ален Делон. Мирей преживява тежко раздялата, по-късно през същата година претърпява автомобилна катастрофа, след което е обездвижена за три месеца заради фрактура на гръбначния стълб.[5] Малко след това през същата година Мирей Дарк и Ален Делон се разделят окончателно.

Със съпруга си Паскал Депре през 2014 г.

През 1984 г. Мирей Дарк се омъжва за журналиста и автор Пиер Баре, който се разболява и умира 5 години по-късно. От 2002 г. е омъжена за архитекта Паскал Депре.

През 2003 г. Мирей Дарк и Ален Делон се снимат заедно в телевизионния сериал „Франк Рива“, а през 2006-2007 г. играят заедно на театралната сцена в „Мостовете на Медисън“, адаптация на романа на Робърт Джеймс Уолър.

През 2006 г. Мирей Дарк публикува автобиография със заглавие „Докато бие сърцето ми/Tant que battra mon coeur“, през същата година получава от президента на Франция Жак Ширак отличителните знаци на Дама на Ордена на почетния легион.

Гробът на Мирей Дарк в Монпарнас.

Мирей Дарк умира на 28 август 2017 г. в Париж.

Погребана е на 1 септември 2017 г. в гробището Монпарнас.[6]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1965 Важни персони Les Bons Vivants Мари Круше Жорж Лотнер, Жил Гранжие
1968 Женихът Pouic-Pouic Патрисию Жан Жиро
1970 Борсалино Borsalino проститутка Жак Дере
1972 Високият рус мъж с черната обувка Le Grand Blond avec une chaussure noire Кристин Ив Робер
1974 Борсалино и компания Borsalino and Co. проститутка Жак Дере
1981 За кожата на едно ченге Pour la peau d'un flic момиче на перехода Ален Делон
  • Jamais avant le mariage, Paris, Ramsay, 1982, 198 p. ISBN 2-85956-282-6
  • в съавторство с Lionel Duroy, Tant que battra mon cœur, Paris, XO éditions, 26 septembre 2005, 349 p. ISBN 2-84563-239-8
  • в съавторство с Lionel Duroy, Mon père: récit, Paris, XO éditions, 14 mai 2008, 216 p. ISBN 978-2-84563-388-9
  • в съавторство с Richard Melloul, Une femme libre, Flammarion, 6 novembre 2013, 283 p. ISBN 978-2-08-130789-6
  1. Mireille Darc (1938–2017), IMDb.com.
  2. Mireille Darc – Site officiel // mireille-darc.com. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  3. а б в Mireille Darc // AlloCiné. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  4. Mireille Darc // Purepeople.com. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  5. Mireille Darc – La biographie // Gala.fr. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  6. „Obsèques de Mireille Darc: Pascal Desprez et Alain Delon unis dans le chagrin“, article du journal Le Figaro, du 1er septembre 2017.