Млатило

Млатило за зърно.

Вършитба с млатила в Норвегия.

Млатилото е земеделски инструмент, използван при вършитба – процесът на отделяне на зърното от обвивката му.

Обикновено е съставен от две или повече големи пръчки, свързани с къса верига. Едната пръчка се хваща и се завърта така, че другата да удари по сноп жито, отслабвайки обвивките. Пръчката, която се държи с ръце, често достига 2 m, докато по-късата пръчка, удряща по житото, е не по-дълга от 1 m. Точните размер и форма на млатилото се определят от поколенията земеделци така, че да са подходящи за определената житна култура, която отглежда и прибира. Освен това, млатилата за жито се различават по размери от тези за ориз или спелта.

Млатилата като цяло са излезли от употреба в много държави, поради наличността на по-ефективни технологии, като например комбайна, които изискват много по-малка ръчна работа. Все пак, съществуват някои места по света (Минесота, САЩ), където култури като индийски ориз по закон могат да се събират само ръчно.

Други употреби

Както повечето земеделски инструменти, в миналото млатилата често са били използвани като оръжия от селяните, които не са разполагали с по-добри оръжия. Предполага се, че млатилото може да е било основата на японската оръжейна система кобудо, към която принадлежи нунчакуто. Първата известна употреба на млатилото като оръжие е по време на обсадата на Дамиета през 1218 г., част от Петия кръстоносен поход. Млатилата се използват като оръжия от земеделците под водачеството на Ян Жижка по време на Хуситските войни в Бохемия.

В Древен Египет млатилото е символ, свързван с монарха и символизиращ неговото умение да изхранва народа.