Мухаммад Зия Ул Хак

Мухаммад Зия Ул Хак
6-и президент на Пакистан
Мандат 16 септември 1978 – 17 август 1988
Предшестван от	Фейзал Илахи Чаудхри
Последван от	Гулам Исхак Хан
Роден	12 август 1924 г. Джаландхар, Британска Индия
Починал	17 август 1988 г. Бахавалпур, Пакистан
Партия	безпартиен, военен
Мухаммад Зия Ул Хак в Общомедия

Мухаммад Зия Ул Хак е пакистански политик и военачалник (генерал), управлявал страната от юли 1977 до смъртта си през август 1988 г.

Биография

Роден е в семейството на офицер от запаса, като 2-ро от 5 деца, в Джаландхар на 12 август 1924 г. Завършва колеж в Делхи, а след това и Кралската военна академия, става офицер от сухопътните сили. Взима участие във Втората световна война в състава на Британския експедиционен корпус в сражения срещу японците в Бирма, Малайзия и Индонезия.

След образуването на независим Пакистан през 1947 г. става майор от пакистанската армия. Преминава 2 специализации в Школата за висши командни офицери във Форт Левънуърт, Канзас, САЩ. Честите военни преврати в Пакистан през онези години са безценна политическа школовка за Зия Ул Хак, който бавно, но непрестанно се издига във военната йерархия.

През Индо-пакистанската война от 1965 г. е повишен в звание подполковник и командва танкова дивизия. Поражението във войната и загубата по-късно на Източен Пакистан (Бангладеш) предизвиква идването на власт на Зулфикар Али Бхуто. Зия Ул Хак веднага засвидетелства „верността си“ към новия премиер и започва стремглаво да се издига. Бхуто лично го издига през 1976 г. за началник-щаб на сухопътните войски за сметка на много висши генерали. Зия Ул Хак, под маската на „лоялната дясна ръка на премиера“, обикаля страната и подготвя почвата за бъдещия преврат, печелейки подкрепата на влиятелни личности.

Удобният момент настъпва на 5 юли 1977 г., когато Бхуто и неговите министри са арестувани по заповед на Зия. По онова време страната е в тежка вътрешна политическа криза. Формалният повод за ареста е убийството на бащата на опозиционния лидер и дисидент Ахмед Раза Касури, за което премиерът Бхуто е обвинен като възложител и вдъхновител.

Президент

Зия Ул Хак започва курс на ислямизация на страната. Обявено е военно положение, Конституцията е отменена, въведени са много от законите на шериата. Поддържан от сунитската общност, Зия Ул Хак забранява лихвите в банките, започва публични екзекуции и наказания (например ампутиране на дясна ръка до китката за кражба), налага на жените носене на фередже на обществени места (включително и по телевизията).

През 1980-те години Зия Ул Хак възстановява и ядрената програма на Пакистан, под ръководството на д-р Абдул Кадир Хан, с когото е в много близки отношения.

По време на Съветско-афганнистанската война открито поддържа афганистанците, като въоръжава и обучава техните муджахидини, с помощта и на САЩ.

Гибел

На 17 август 1988 г. Зия Ул Хак е в Бахавалпур, за да присъства на демонстрация на американския танк М-1 „Ейбрамс“. На връщане към Исламабад самолетът на президента губи височина и се разбива. Никой от 37-те пътуващи на борда, сред които и американският посланик в Пакистан, не оцелява.

При разследването са установени много съмнителни обстоятелства, които насочват към подозрение за терористичен акт. Пакистанските служби твърдят, че на борда е имало контейнер с упойващ газ, който е приспал пилотите и пътниците. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че от самолета не е подаден никакъв сигнал за помощ или проблем на борда. Интересно е също, че 2,5 часа преди катастрофата в редакцията на местен вестник се обажда анонимен глас и пита дали е вярно, че самолетът на президента се е разбил.