Награда „За свободата и бъдещето на медиите“
„За свободата и бъдещето на медиите“ (на немски: Preis für die Freiheit und Zukunft der Medien или на английски: Leipzig Media Award) e една от наградите,[1] учредени през 2001 г. от Фондация „Медии“ на Лайпцигската спестовна каса, която се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, ангажирани с каузата за защита на свободата на словото, излагаща ги на риск. Председател на фондацията е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг. Основен критерий е значимост и смелост в журналистическата професия и отстояването на принципите на свободната журналистика, независимо от опасности, риск, цензура и насилие.
Двама български журналисти са били лауреати на наградата: през 2007 г. сред отличените е журналистът от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. е взривена бомба[2], а през 2010 г. – журналистът на свободна практика Асен Йорданов.[3]
Списък на лауреатите
[редактиране | редактиране на кода]2001
[редактиране | редактиране на кода]- Дейвид Протес от Северозападния университет, Илинойс.
- Ренате Флотау
- Томас Махйер от Лайпцигер Фалксцайтунг
2002
[редактиране | редактиране на кода]- Григорий Паско, руски военен журналист
- Жолана Валданова от чешката национална телевизия
- Симоне Вендлер, немски журналист на Lausitzer Rundschau
2003
[редактиране | редактиране на кода]- Гидеон Леви, израелски журналист и Дауд Куттаб, палестински журналист
- Владимир Мостовой, журналист от Украйна
- Съюз Netzwerk Recherche
2004
[редактиране | редактиране на кода]- Джемс Начтвей, американски военен фотограф
- „La Voz de Galicia“, испански всекидневник
- Организация Журналисти помагат на журналисти
2005
[редактиране | редактиране на кода]- Сиймор Хърш от списание The New Yorker, разкрил издевателствата в иракските затвори при режима на Саддам Хюсеин.
- Ханс-Мартин Тилак, кореспондент
- Брита Петерсон, основателка на инициативата „Freie Presse (IFP) e.V.“
- Анна Политковская, руска журналистка, убита в Москва.
2006
[редактиране | редактиране на кода]- Алина Ангел, молдовска журналистка
- Фабрицио Гати, италиански разследващ журналист
- Фолкер Лилиентал, немски журналист
2007
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Иванов
- Акбар Ганджи, ирански журналист
- Волфганг Вахмер, редактор на списание Cicero
2008
[редактиране | редактиране на кода]- Сузане Фишер, немски журналист в Иран
- Алън Джонстън, журналист от BBC, държан 114 дни като заложник в Палестина.
- Уин Тин, от 18 години е зад решетките в Миянма.
2009
[редактиране | редактиране на кода]- Ахмет Алтан, турски журналист и редактор на Taraf
- Душан Милюш, хърватски журналист, пребит през 2008 г. с бухалки и живеещ под полицейска защита.
- Роберто Савиано, италиански журналист, автор на голямо разследване за Неаполитанската Камора, заради което има издадена смъртна присъда.
2010
[редактиране | редактиране на кода]- Саид Якуб Ибрахими, афганистански журналист
- Асен Йорданов
- Курт Вестергард, датски карикатурист, автор на карикатури на пророка Мохамед, получил смъртни заплахи и едва не убит от ислямски интегрист.
2011
[редактиране | редактиране на кода]- Фахем Букадус, тунизийски журналист[4]
- Олег Кашин, руски журналист
- Щефан Бухен, немски телевизионен репортер
2012
[редактиране | редактиране на кода]- Bettina Rühl, немски журналист
- Ana Lilia Pérez, мексикански журналист
- Balázs Nagy Navarro и Aranka Szávuly, унгарски телевизионни журналисти
2013
[редактиране | редактиране на кода]- Jörg Armbruster und Martin Durm, deutsche Journalisten
- Tongam Rina, Journalistin aus Indien
- Brigitte Alfter
- Ides Debruyne
- Glenn Greenwald
- The Guardian, британски вестник
2014
[редактиране | редактиране на кода]- Farida Nekzad, афганистански журналист
- Roland Jahn, Christoph Wonneberger, Aram Radomski и Siegbert Schefke
2015
[редактиране | редактиране на кода]- Джафар Панахи, ирански режисьор
- Nedim Şener, турски журналист
2016
[редактиране | редактиране на кода]- Can Dündar и Erdem Gül, турски журналисти[5]
2017
[редактиране | редактиране на кода]- Аслъ Ердоган, турски журналист и писател
- Deniz Yücel, германско-турски журналист и публицист[6]
2018
[редактиране | редактиране на кода]- Tomasz Piątek, полски журналист и писател[7]
2019
[редактиране | редактиране на кода]- Armin Wolf
- Arndt Ginzel и Gerald Gerber[8]
2020
[редактиране | редактиране на кода]2021
[редактиране | редактиране на кода]- Катерина Андреева и Дария Чулцов, беларуски журналисти[11][12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обща информация за наградите Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Лауреати 2001 – 2010, архив на оригинала от 3 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101003032125/http://www.leipziger-medienstiftung.de/philosophie/preistraeger-seit-2001/, посетен на 12 октомври 2010
- ↑ Информация от официалния сайт на германската фондация, архив на оригинала от 3 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170703054557/http://www.leipziger-medienstiftung.de/2010/10/08/preistraeger-2010-assen-yordanov-laureate/?lang=en, посетен на 18 декември 2016
- ↑ Leipziger Medienpreis an Fahem Boukaddous, Stefan Buchen und Oleg Kaschin verliehen – Pressemitteilung zur Pressekonferenz 13. Oktober 2011
- ↑ Hermann-Kesten-Preis für Dündar und Gül, архив на оригинала от 20 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161220113609/http://www.wetter.de/cms/hermann-kesten-preis-fuer-duendar-und-guel-4035745.html, посетен на 18 декември 2016
- ↑ Leipziger Preis für Pressefreiheit an Yücel und Erdogan // Архивиран от оригинала на 2021-07-11. Посетен на 2021-07-29.
- ↑ Leipziger Medienpreis für Tomasz Piatek Архив на оригинала от 2021-07-29 в Wayback Machine., deutschlandfunkkultur.de, erschienen und abgerufen am 28. Juni 2018
- ↑ PM vom 25.06.2019: Preis für „unabhängigen Journalismus mit offenem Visier“ // Medienstiftung der Sparkasse Leipzig, 2018-08-24. Посетен на 2019-06-25.
- ↑ Dahin gehen, wo es weh tut // Посетен на 2020-06-25.
- ↑ Dahin gehen, wo es weh tut // Посетен на 2020-06-25.
- ↑ - Leipziger Medienpreis geht an belarussische Journalistinnen // Deutschlandfunk Kultur, 2021-07-29. Архивиран от оригинала на 2021-07-29. Посетен на 2021-07-29.
- ↑ „Zeichen der Ermutigung“ nach Belarus // Medienstiftung der Sparkasse Leipzig, 2021-07-29. Архивиран от оригинала на 2021-07-29. Посетен на 2021-07-29.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Награда „За свободата и бъдещето на пресата“ Архив на оригинала от 2009-05-01 в Wayback Machine.
- mediapool.bg: Журналистът Асен Йорданов с награда „За свободата и бъдещето на пресата“